Выбрать главу

— Лофтъс е бил прекалено едър за нея.

Дейвис се намръщи.

— Моля?

— Няма значение.

— Всичко вървеше по мед и масло до вечерта на годежа. Беше преди година. — Дейвис му хвърли бърз, изучаващ поглед. — Чул си, предполагам?

— Да.

Дейвис трепна.

— Човек трябва да познава Чарити добре, за да разбере колко необичайна сцена последва. Толкова нетипично за нея. Съвсем не й прилягаше. Все едно се разпадна. Там, пред всички. Никой от нас не го вярваше.

— Тя спомена, че сякаш е полудяла.

— Обзел я пристъп на паника. — Дейвис въздъхна. — Неприятно ми е да го призная, но именно през онази вечер Мередит и аз разбрахме всъщност истински под какво напрежение Чарити е ръководила „Труит“ и какво й е струвало то.

— Престани да се притесняваш за нея, Труит. Сега вече е добре. Щастлива е да стопанисва книжарницата си. Твърди, че това е нейното призвание.

— Да, но определено не е твоето призвание. — Очите на Дейвис се присвиха. — И защо тогава се занимаваш с глупавото си магазинче?

— В цялата история, Труит, ти очевидно не схващаш, че не се преструвам. — Елайъс бавно издиша. — Има и още нещо, което трябва да знаеш.

— Какво?

— Ще се оженя за Чарити. Ако приеме.

Малко след седем и половина Чарити се отказа да симулира повече интерес към заявките, с които се бе заела. Простена, хвърли химикалката и се облегна на стола. Завъртя го наполовина и се обърна към Отис.

— Онзи отчупен нокът не ми излиза от главата, Отис. Акрилово Дженифър.

Отис, придремвайки на пръчката, отвори око и й хвърли зъл поглед.

— Готова съм да се обзаложа на колкото кажеш слънчогледови семки, но Дженифър е имала връзка с Рик Суинтън.

Очевидно схванал, че няма да му позволят да поспи, Отис отвори и другото си око и разпери крила.

— Всички постоянно повтарят неоспоримия мотив на Лейтън Пит да убие Гуен и Суинтън. Той загуби цялото си състояние заради тях. Загуби дори съпругата си, с която се гордееше като с трофей. Но като се замислим, и Дженифър загуби всичко.

— Хе-хе-хе…

Отис се придвижи по пръчката, където Чарити бе закачила купичката за храна.

— Всички са съгласни, че Дженифър се е омъжила за Лейтън заради парите му. Самият Лейтън е стигнал до това заключение. И в следващия момент бившата съпруга цъфва в градчето с план да го съсипе. Въпросният план, осъществен с вещата помощ на Рик Суинтън, е изпълнен. Какъв е резултатът? Лейтън Пит е разорен. При развод Дженифър няма да получи нищо.

Отис замислено разтвори една семка с якия си клюн. Чарити се наведе напред и отпусна ръце върху коленете си.

— Сравниш ли мотивите, какво излиза? Дженифър има точно толкова основателни причини, колкото и Лейтън. Той е загубил всичко, същото се е отнасяло и за нея. Обзалагам се, че никой не е проверявал алибито й по време и на двете убийства.

Отис престана да се храни, върна се на първоначалното си място и попритвори очи.

— Знаеш ли, Отис, обзема ме странно чувство. — Чарити се изправи и започна да крачи напред-назад. — Погледни фактите. Всеки, направил опит да лиши Дженифър от онова, което се е надявала да получи от Лейтън Пит, е или мъртъв, или в затвора. Как да не се чудиш?

Отис не й отвърна.

— Да не си посмял да заспиваш, докато ти говоря! Трябва да разнищим тази работа. Ако Лейтън Пит успее да докаже невинността си, ще възникне проблем. Просто съм убедена, че Тубърн отново ще започне да хвърля подозрителни погледи към Елайъс.

Отис, видимо необезпокоен от подобна възможност, затвори очи.

— Колкото повече мисля за това, толкова по-малко ми харесва. — Чарити спря пред закачалката. — Значи трябва да поговоря с Ханк Тубърн. Искам поне да провери алибито на Дженифър по време на двете убийства. Напълно разумно искане от страна на загрижена гражданка.

Чарити взе вехтата си кърпа и я омота около ръката си.

— Хайде, Отис. Не се знае колко дълго ще си приказват Елайъс и Дейвис. Ние с теб отиваме да намерим Ханк.

Отис промърмори, но все пак стъпи на омотаната с кърпата ръка.

Чарити направи гримаса.

— Наистина трябва да започнеш да внимаваш със семената, Отис. Дебеличък папагал на средна възраст не е привлекателна гледка.

С птицата на ръката си, Чарити изгаси осветлението и заключи вратите. Откакто донесе Отис в „Шепоти“, мъглата се бе сгъстила чувствително. Залязващите лъчи на здрача се давеха в гъстата млечна маса, разстлала се над залива през последните два часа.

Странен мрак изолираше кея. Беше невъзможно да се види по-далеч от перилата, а долу водите нашепваха злокобно. На Чарити й се струваше, че тя и Отис се движат сред пейзаж, извлечен от кошмар.