— Дръж се, Отис. — Не беше истински студено, но влажният въздух хапеше. Тя разгърна сакото си — искаше да покрие Отис, за да го предпази, докато бързаше към „Талисмани и дрънкулки“. — Ще те сложа в клетката и ще метна едно хубаво одеяло отгоре. После ще те сложа в колата и ще пусна отоплението. Ще се почувстваш по-добре.
Отис промърмори. Изглеждаше отвратен. Чарити остана с впечатлението, че той възразява да не го възприема като някакъв глезльо — малко мъгла няма да му навреди.
— Типично по мъжки. — Чарити спря пред вратата на магазина на Елайъс и измъкна връзката ключове. — Вечно да се покажете какви сте юнаци.
Отвори и влезе. Вътрешността на „Талисмани и дрънкулки“, твърде мрачна дори по пладне, когато всички лампи горяха, сега направо тънеше в дълбоки сенки.
Чарити затърси ключа за осветлението до вратата.
— Неведнъж и дваж съм казвала на Елайъс да сложи повече крушки.
— Хе-хе-хе…
— Винаги си на негова страна.
Намери ключа и го щракна. Малкото лампи над дългите рафтове със стока слабо засияха. Хвърляха оскъдни жълти кръгове, които не стигаха до стените и претрупаните рафтове по тях.
Въздействието не беше особено приятно. Никак дори не съответстваше на вкуса й. Отнасяйки Отис към задната част на магазина, Чарити потрепери. Едва различаваше тезгяха с касовия апарат отгоре.
Долови парлива миризма.
— Отис, надушваш ли бензин?
С приближаването към тезгяха, странното чувство на тревога, преминало през нея, когато потъна в мъглата, я обзе отново. Пак я полазиха тръпки. Отис явно го усети, защото се стегна върху ръката й.
— О, по дяволите. — Чарити долови познатите обезпокоителни признаци и се смути. — Боже, дано не се окаже пристъп на паника. Моля те. Толкова добре се справях напоследък.
— Радвам се, че поне някой се е справил. — Дженифър Пит излезе от тъмния офис. Оскъдната светлина проблесна зловещо върху цевта на пистолета в ръката й. — Защото това определено не важи за мен.
Чарити замръзна. Същото стори и Отис. И двамата вдигнаха очи, само за да срещнат тези на Дженифър. Висока, с фигура, изваяна до съвършенство в домашния й гимнастически салон, Дженифър изглеждаше определено не на място тук, както и навсякъде в Уиспъринг Уотърс. Буйните й коси, с изсветлени кичури в калифорнийски стил, се спускаха около безупречно гримираното й лице. Носете тясно червено кожено елече над бяла копринена пола и сребърни сандали. Чифт слънчеви очила бяха кацнали на главата й.
Днес в нея единствено по-различно беше суровият гняв в очите й.
— Всичко е толкова дяволски нечестно — прошепна Дженифър. — Толкова се трудих нещата да станат както трябва. Щях да напусна това градче с половин милион долара в джоба. Половин милион. А те провалиха всичко. Всичките ми планове. Всичко.
Чарити се насили да преглътне няколко пъти, за да успее да проговори.
— Дженифър, всичко е наред. Успокой се.
— Онази кучка Гуен искаше отмъщение, разбираш ли? — Очите на Дженифър блестяха трескаво. — Лейтън постоянно ми повтаряше каква страхотна сделка ще сключи. Реших да поостана, докато вземе парите. Щели да бъдат толкова много, твърдеше той. Най-голямата сделка в живота му. Възнамерявах да го зарежа веднага след като се уверя, че мога да разчитам на парите.
— Остави пистолета. Всичко приключи, Дженифър.
— Но към края Рик ми подметна каква е истината. Предупреди ме, че Гуен има други планове. Била заложила капан и примамила Лейтън, за да си отмъсти.
— Ти си отишла при нея в нощта, когато се очакваше космическите кораби да пристигнат, нали? — попита Чарити предпазливо. — Намерила си я в караваната и си я застреляла.
— Нямах намерение да я убивам. Но тя ми се надсмя. Нарече ме глупачка. Каза ми, че няма да видя пукнат цент от Лейтън. После ме зашлеви. Пистолетът гръмна.
— Значи е било нещастен случай — обади се Чарити бързо. — Не убийство.
— Исках само да я сплаша. Да я накарам да ми даде част от парите, които е взела от Лейтън. Все пак бяха и мои пари, нали? Жертвах цяла година от живота си, за да ги получа. Нямаш представа какво изпитвах, когато усещах мърлявите му ръце по тялото си. Ненавиждах всяка минута, но трябваше да се преструвам, че ми харесва.
— Рик по-добър ли беше?
— Рик? Този слузест червей? — Зъбите на Дженифър се оголиха в дива усмивка. — Легнах с него само защото трябваше да разбера какво търси Гуен в градчето. Още при пристигането й миналия месец се досетих, че е намислила нещо. Рик най-сетне ми разкри измамата.
— Но тогава вече е било късно да я спреш.
— Прекалено късно. — Дженифър вдигна дулото на пистолета. — Винаги е прекалено късно в това проклето градче. Исках само да се спася, но попаднах в капан.