— Разбирам — обади се Чарити тихо. — Разбирам, Дженифър.
Ръката, на която държеше Отис, трепереше. Не съобразяваше дали тя, или папагалът трепери така силно. А вероятно и двамата имаха пристъпи на паника. Съвсем обяснимо, като се имаха предвид обстоятелствата.
— След като тя умря, онзи негодник, Суинтън, се опита да ме шантажира.
— Да те шантажира ли? С какво? — Нещо проблесна в паметта на Чарити. — О, господи — липсващата касета от диктофона.
— Да, проклетия диктофон. Онази кучка, Гуен, го била пуснала, когато съм отишла при нея. Тогава нямах представа как точно стоят нещата. Всичко е записано на лентата. Всеки, който я чуе, ще разбере, че аз съм я застреляла.
— А Рик я е намерил, когато е открил тялото, така ли?
— Знаел е къде да я потърси. Грабнал я е по време на първоначалното объркване. — Очите на Дженифър се присвиха. — Отначало се опита да ме подведе, че Уинтърс настоява за плащането.
Чарити се смая.
— Елайъс ли?
— Твърдеше, че Уинтърс сигурно е намерил касетата, когато е проверявал дали Гуен е все още жива. В края на краищата той остана до тялото няколко минути — време предостатъчно да забележи диктофона и да пъхне касетата в джоба си.
— Елайъс е забелязал само празния диктофон. По-късно ми каза.
— Веднага щом получих заплахата за шантаж разбрах, че идва от Рик. Елайъс не беше замесен, знаех го.
Чарити прочисти гърлото си.
— Не се съмнявам колко поласкан ще остане Елайъс от вярата ти в неговата почтеност.
— Не неговата, глупачке. Твоята.
— Моята? — Гласът на Чарити се извиси. — Какво общо има моята почтеност с всичко това?
— Ти имаш връзка с него. Всички го знаят. Прецених, че щом си готова да спиш с него, той не е типът, който би задигнал улики, за да шантажира с тях.
Устата на Чарити се отвори и затвори два пъти, преди да успее да промълви:
— Разбирам.
— От друга страна — продължи Дженифър, — шантажът е съвсем в стила на Рик Суинтън. Прояви глупост да си въобрази, че няма да се досетя кой действително стои зад исканията.
— Затова го уби.
— Оставих парите на задната веранда на старата ловна колиба, точно както бях инструктирана. Тръгнах с колата, но я скрих и се върнах пеша, за да изчакам появата на Рик. Което и стана.
— Скара ли се с него?
Дженифър й се усмихна криво.
— Не спря да крещи колко ще съжалявам — бил взел мерки да си отмъсти, ако нещо се случи с него. Аз обаче не му повярвах.
— Застреля го и бутна тялото от скалите във водата.
— Знаех, естествено, че ще бъде изхвърлено в залива. Така се улесняваше задачата ми да улича Лейтън и за двете убийства. Но днес сутринта открих, че Рик е говорил истината — действително е взел предпазни мерки. Получих запечатан плик от адвоката му в Сиатъл. Съдържаше подробните признания на Рик какво е сторил. Копеле.
Нова тръпка на страх пробяга през тялото на Чарити.
— Какво значи това? Какви мерки може да е взел Рик?
По лицето на Дженифър се изписа безумно изражение.
— Скрил проклетата касета тук някъде, в „Талисмани и дрънкулки“. Било идеалното скривалище. От друга страна, ако някой откриел лентата, щял да натопи Уинтърс за шантажирането.
— Това вече е прекалено — прошепна Чарити. — Дженифър, изслушай ме.
— Дойдох тук тази вечер, за да потърся касетата. — Дженифър погледна мрачно тъмната, претрупана вътрешност на „Талисмани и дрънкулки“. — Но сега виждам, че ще е невъзможно да я открия в този хаос.
— Точно така — невъзможно е. Бягай, Дженифър. Бягай, докато все още имаш време. Не се бави.
— Не. Всичко е под контрол. — Дженифър хвана пистолета с две ръце. — Дойдох подготвена. Нося туба бензин. Ще изгоря този проклет магазин до основи, а заедно с него и целия кей. Никой никога няма да открие касетата.
Ужасната паника заплашваше да завладее Чарити. Ноктите на Отис се впиваха така силно в ръката й, че всеки момент щяха да пробият кърпата. Тя прибягна до най-авторитетния си тон на висш административен началник.
— Дженифър, слушай внимателно. Ако тръгнеш сега, имаш шанс да се спасиш. Губиш ли време да подпалиш магазина, никога няма да се измъкнеш от града.
— Млъквай. Не ти ли е ясно колко е важно за мен да умреш? Не бива да оставям никакви свидетели, нали?
Ръцете на Дженифър стиснаха пистолета. Очите й се присвиха.
Чарити понечи да се хвърли настрана. Вероятността да избегне изстрела бе незначителна, но това бе единствената й възможност.
И в този момент Отис изпищя.
Висок, ужасен, пронизителен крясък, предназначен да бъде чут на огромно разстояние в джунглите, където са живели неговите прадеди.