Выбрать главу

За пръв път откакто Чарити го познаваше, той изрече ясно, завършено изречение.

— Време за разплата — провикна се Отис с глас, така силно напомнящ гласа на Хейдън Стоун, че тръпки да те побият.

Откопчи се от ръката на Чарити. Замахвайки диво с криле, зловещо разтворил клюн, той се нахвърли срещу ужасеното лице на Дженифър.

19.

Ясното отражение върху повърхността на водата съдържа дълбока истина.

„За естеството на водата“, из дневника на Хейдън Стоун

Чарити видя как Дженифър направи онова, което всеки разумен човек, изправен пред атака на птица с огромен клюн и остри нокти би направил — изкрещя панически, изпусна пистолета и покри очи, за да предпази лицето си. В усилието си да отстъпи настрана и да избегне птицата, се изви енергично.

Подрязаните крила на Отис се оказаха пречка да смени посоката и да я последва. Той прелетя покрай Дженифър и с изключителна царственост влетя през вратата на офиса.

Чарити дочу страховито издрънчаване от вътрешността на малкото помещение, но нямаше време да провери как е Отис. Хвърли се да вземе падналия на пода зад тезгяха пистолет.

— Не. Не, по дяволите! — извика Дженифър и свали ръце от лицето си.

И тя съзря пистолета и се опита да го грабне.

Чарити прецени, че Дженифър е по-близо до оръжието. Не разполагаше с време да хукне към вратата. Налагаше се да се добере до пистолета преди Дженифър.

Вместо да заобикаля тезгяха, сложи длани на плота и се прехвърли през него с див скок.

Сблъска се с Дженифър. Двете паднаха на земята и се претърколиха. Дженифър се оказа отгоре и мигом направи опит да впие дългите си нокти в шията на Чарити.

Успя.

Чарити се стараеше да поеме глътка въздух и отчаяно се бореше да разтвори пръстите на Дженифър от шията си. Намираше се в безнадеждно положение: Дженифър имаше на своя страна ръста си, теглото и по-дългите ръце.

Паниката обземаше Чарити — за миг всичко стана сиво. Усещаше как пръстите на Дженифър се впиват все по-дълбоко и изпита чувство, че умира.

А после, сякаш Елайъс застана до нея и започна да й дава съвети със спокоен, овладян тон, който проникна през заслепяващия я страх. Чарити си припомни простите движения за самозащита, на които я бе научил.

Не се опитвай да спреш втурналия се напред прилив. Вместо това отвори друга пътечка за водата.

Чарити прекрати опитите си да мери сили с Дженифър. Тръгна срещу инстинктите си и пусна китките на противничката си. Вдигна ръце нагоре и се насочи към очите на Дженифър.

Дженифър извика и се дръпна назад, за да избегне пронизващите пръсти на Чарити. В този миг отпусна хватката си и Чарити пое въздух. С крайчето на окото си забеляза фенера, който Елайъс държеше под тезгяха. Пресегна, сграбчи го и замахна с всички сили към главата на Дженифър.

Дженифър извика и се опита да избегне удара, фенерът я удари по скулата и отхвръкна леко настрана.

Чарити отново стисна фенера — прицели се в главата на Дженифър. Дженифър залитна. Чарити се освободи, претърколи се и понечи да се изправи. Беше се повдигнала вече на колене, когато чу приближаването на стъпки.

— Какво, по дяволите, става тук? — извика Дейвис.

— Пусни ме, негоднико. — Викът на Дженифър приличаше по-скоро на хленчене. — Пусни ме.

Чарити премигна, опитвайки се да разбере какво точно става.

— Добре ли си? — попита Елайъс.

Хванал Дженифър с ръка, той гледаше надолу към Чарити. Лицето му бе каменно.

— Да, да. Мисля, че да.

Чарити се надигна предпазливо. Чувстваше се изтощена, та й се наложи да се опре с ръка на тезгяха.

Елайъс пусна Дженифър и посегна към Чарити.

Дженифър се срина — отпусната и победена. Хвана главата си с ръце и избухна в ридания.

Чарити погледна Елайъс.

— Чух стъпки. Мислех, че е Дейвис.

— Тук съм. — Дейвис заобиколи тезгяха. — Елайъс се придвижи малко по-бързо от мен. — Докосна лицето на Чарити. — Господи. Не мога да повярвам. Добре ли си?

Тя кимна и вяло му се усмихна.

— Благодарение на Отис и Елайъс. О, господи, сега се сетих — да проверим как е Отис.

От офиса се чу недоволно изкрякване. Само Дженифър не се извърна да погледне.

Отис се появи от сенките — с разбъркани пера, но очевидно невредим. Спря и царствено изчака някой да го вдигне на пръчката.

Чарити го гледаше с възхищение.

— Беше невероятно. Отис се нахвърли право срещу Дженифър. Канеше се да ме застреля. Той отклони вниманието й. Принуди я да пусне пистолета. Така получих шанса, от който се нуждаех. Господа, тази птица ми спаси живота.

Елайъс се събуди малко преди зазоряване. За миг остана неподвижен — напълно си даваше сметка за празното място до себе си на матрака с морска трева. След като снощи Тубърн приключи с безкрайните си въпроси, Чарити се прибра в своята къща с Дейвис. Елайъс се прибра сам, единствено в компанията на Отис.