— Не.
— Наистина трябва да поработим върху чувството ти за хумор, Елайъс.
— Някой друг път, ако е възможно.
— Добре — съгласи се тя. — Та за какво размишляваше?
— Как точно да те попитам дали ще се омъжиш за мен.
Очите й се разшириха.
— О!
— Тал Кек Чара не дава никакви указания по въпроса.
— Казах ти, че водната ти философия има някои течове. — Усмивката на Чарити беше ослепителна. — Е, защо не се опиташ да ме попиташ?
Елайъс се изправи бавно. Усещаше надигащия се в душата му прилив. Ако му откаже, ще бъде отнесен в най-дълбоките води на най-студените морета. Никога няма да намери пътя обратно до брега.
— Обичам те — прошепна Елайъс. — Омъжи се за мен. Моля те.
Очите й сияеха.
— Да. — Хвърли се в обятията му. — Да. Разбира се, ще се омъжа за теб. Обичам те, Елайъс.
И после тя започна да се смее — пенливо, като разбиващите се в брега вълни; весело като игриво поточе; искрящо като водопад.
Обгърна я с ръце и зарови лице в косите й.
— Кое е толкова смешно?
— Току-що, струва ми се, се сгодихме официално. И познай! Нямам пристъп на паника.
— Означава ли, че съм подходящ на ръст? — осведоми се Елайъс.
— Идеален си. Направо идеален.
Елайъс погледна към езерцето. Първите слънчеви лъчи вече докосваха повърхността му. Малкото езеро вече не бе непроницаемо сиво — сега отразяваше ясния образ на Чарити в обятията му.
Малко преди десет същата сутрин Елайъс насочи лъча на фенера към претрупания с дрънкулки тезгях, който бе привлякъл любопитството му предишния ден.
— Тук нещо не ми изглежда както трябва.
— Щеше да изглежда много по-добре, ако поставиш по-подходящо осветление — обърна му внимание Чарити суховато.
Хвърли й поглед през рамо — тя седеше на тезгяха до касовия апарат с чаша чай в ръка. Единият й крак се клатеше нетърпеливо под ръба на дългата й памучна пола. Очите й блестяха от веселие и любов. Дейвис, облегнат до нея, държеше чаша кафе с мляко от кафенето на Бея.
Останалите съдържатели на магазини, заедно с Нюлин и Арлин, се бяха струпали около касовия апарат — кой с чаша чай, кой с кафе. Отис хрупаше парче плод, кацнал на изкуственото дърво.
— Продължаваш да не разбираш значението на атмосферата в магазин като „Талисмани и дрънкулки“ — отвърна Елайъс на Чарити и започна да рови из купчината с изкуствените хамбургери.
— Просто си търсиш извинение — парира го Чарити. — Знаеш, че ако някога осъвремениш осветлението тук, ще ги се наложи редовно да бършеш праха.
— Приглушената светлина наистина скрива доста от праха — обади се Нюлин, за да му помогне.
— Благодаря ти, Нюлин — обърна се Елайъс към него. — Радвам се, че някой тук е достатъчно гениален да прозре тактиката ми за разширяване на пазара.
— Голяма тактика, няма що — промърмори Дейвис. — Все още не вярвам на очите си какво виждам тук, Уинтърс. Никой в Сиатъл няма да го повярва. Ръководителят на корпорацията „Фар сийз“ държи магазин за дрънкулки на кей в Уиспъринг Уотърс.
— То си е призвание — напомни му Елайъс.
— Я стига глупости — Тед се потупа по корема, покрит с тениска, чийто надпис гласеше: Днес имам космическо изживяване. Ще се върна след пет минути. — Това ли е цялата история? Дженифър Пит убила Гуен по време на кавга, а после очистила и Суинтън, защото се опитал да я шантажира със запис за убийството?
— Това е — обади се Чарити. — След това се опитала да натопи Лейтън, като скрила използвания от нея пистолет в багажника на колата му. Но семейство Пит са домакинство с два пистолета. Снощи тя използва втория.
Япи допи последните капки чай.
— Чух, че пуснали Лейтън Пит тази сутрин. Сигурно му е паднал камък от сърцето, фалитът ще му се стори като парче торта в сравнение с обвинението в убийство.
Рейдиънс поклати тъжно глава.
— Страшно ми е неловко да го спомена, но Дженифър ще ми липсва. Наистина ми помогна да разширя бизнеса си. Ако не беше тя, кой знае колко време щеше да е нужно на жените от Уиспъринг Уотърс да започнат да лакират ноктите си.
— Като стана дума за Дженифър Пит — обади се Ханк Тубърн от прага на магазина, — разполагам с информация — вероятно интересна за вашата малка клюкарска група.
Чарити го изгледа високомерно, докато той тръгваше към тях.
— Прекъсваш събрание на Асоциацията на продавачите от кея Крейзи Отис, инспектор Тубърн.
— Нима? — Ханк се ухили широко и спря до тях. — А на мен определено ми заприлича на клюкарско сборище. Да остана или да намина друг път?