— Какво беше това за космическите кораби? — попита Мередит, присъединила се към групата пред „Талисмани и дрънкулки“.
— Дълга история — увери я Ханк. — И най-добре да я забравим.
— Главното е, че сестра ти и Елайъс са местните герои. — Филис Дартмур се спря и поздрави Елайъс и Чарити, като вдигна чаша с пунш. — Между другото — магазинчетата вече са наети — отбеляза тя и кимна към трите новопоявили се табели.
Елайъс проследи погледа й. Освен новият магазин за пощенски картички, който Нюлин и Арлин отвориха с помощта на малкия заем от „Фар сийз“, се бяха появили пекарна и магазинче за ароматотерапия. Не беше сигурен доколко ще процъфти бизнесът с ароматотерапия, но човек никога не знае какво може да стане на кея Крейзи Отис.
— Сега, когато Лейтън спря да воюва с нас за кея, не му отне много време да намери нови наематели — отбеляза Чарити.
— Това е най-малкото, което можеше да направи. Определено ви е длъжник. — Филис пресуши чашата с пунша и направи гримаса. — Ако не бяхте ти и Елайъс, го чакаше процес по обвинение в убийство. Аз лично мисля, че ще се съвземе. Този мъж наистина разбира от недвижими имоти.
Чарити се засмя.
— Никога няма да успееш да превърнеш кея Крейзи Отис в редица от бутици и галерии, но според мен ние ще съживим това място. Права ли съм, Отис?
Отис, кацнал на пръчката си, която Елайъс беше окачил пред входа на магазина, изврещя отмъстително. Пристъпи по клона на изкуственото дърво, а мънистените му очи не се откъсваха от обшития с перли ръкав на Чарити.
— О, не, хич не се кани. — Чарити отстъпи бързо назад, схванала намерението му да отскубне лъскава перла от сватбената й рокля. — Да не си посмял. Тази рокля струва цяло състояние, макар да я получих изгодно, защото я купих от „Труит“. Няма да ти позволя да я унищожиш.
Отис придоби обиден и огорчен вид.
Чарити сбръчка нос насреща му.
Елайъс потисна усмивката си, докато наблюдаваше кея. Не помнеше ден, в който да е бил по-щастлив или доволен от живота. Чарити беше прелестна във възхитителната си, дълга до земята сватбена рокля. Не успяваше да откъсне очи от съпругата си за повече от няколко секунди, откакто тя пристъпи по алеята на църквата, хванала брат си под ръка, два часа по-рано.
Беше като слънчева светлина върху сребристо море, мина му през ума. Или лунни лъчи върху езеро. Всичко, което някога бе искал или от което се нуждаеше. Отново се сети за извивките и праговете на реката на живота му, която най-после го отведе до жената, която промени всичко.
Филис въздъхна и погледна тъжно Елайъс.
— Това, предполагам, означава, че всички мълви, които се носеха през лятото, за богат чуждестранен клиент, готов да изгради голям курорт на залива, са балони.
— Със сигурност ще ти кажа едно — отвърна й Елайъс, — никой от старите ми клиенти не възнамерява да идва на курорт тук. Поне доколкото ми е известно. Но от друга страна, аз вече не съм в консултантския бизнес. Прекалено съм зает на кея Крейзи Отис, за да се притеснявам за чуждестранни инвеститори.
Япи се появи зад рамото на Елайъс.
— Дали този тип, насочил се право към нас, няма да те притесни? Тед го забеляза преди минута. Онзи, дето веднъж се опита да те пребие.
Чарити се извърна.
— Да не говориш за Джъстин Кийуърт? Господи, той е, Елайъс. Какво прави тук?
Елайъс се загледа как Джъстин бавно върви през тълпата.
— Ще отида да разбера — заяви той и остави чашата си с пунш на най-близката пейка.
Япи присви очи.
— Искаш ли подкрепление?
— Този път ще се справя с него — увери го Елайъс. — Ако ми е нужна помощ, ще ти съобщя.
Тед и Нюлин цъфнаха до Япи.
— Тук сме — обади се Тед.
— Благодаря.
Елайъс тръгна напред да пресрещне Джъстин.
Чарити сграбчи бухналите дипли на роклята си и забърза след него.
— Идвам с теб, Елайъс.
Той не оспори намерението й. Ако Джъстин е тук да му съобщи, че Гарик Кийуърт най-после е успял да се самоубие, щеше да бъде добре Чарити да е до него.
Посегна, за да я улови за ръка. Тя го дари с окуражаваща усмивка, която говореше повече от думи. Уверяваше го, че вече не е сам.
Джъстин видя идващите насреща му Елайъс и Чарити и спря. Погледна единия, после другия и леко се намръщи.
— Какво става тук? — Погледна роклята на Чарити. — Вие двамата да не сте се оженили току-що?
— Да. — Елайъс и Чарити спряха. — Какво искаш, Кийуърт?
Джъстин изглеждаше смутен.
— Това е малко лично, Уинтърс. Нека поговорим насаме. Няма да ти отнема много време.
Чарити свъси вежди.
— Не. Никъде няма да отидете сами. Откъде да знам, че не си дошъл тук отново да пребиеш Елайъс? А аз няма да допусна подобно нещо. Не и на сватбения ни ден.