Гъста руменина заля лицето на Джъстин.
— Не съм дошъл тук да бия, когото и да било. Просто искам да поговоря с Уинтърс, това е всичко.
— Става въпрос за баща ти, нали? — бързо се намеси Елайъс.
— Да.
— Всичко е наред — обяви Елайъс. Усети как Чарити леко стисна ръката му. — Каквото и да имаш да ми кажеш, говори спокойно пред Чарити.
Джъстин хвърли последен поглед към упоритото изражение на Чарити и очевидно прие факта, че тя няма да изчезне тихичко.
— Дойдох да ти кажа, че състоянието на татко… се подобрява. Сега провежда терапия. Взима лекарства. Започва да задава въпроси за бизнеса.
Елайъс изпита облекчение.
— Радвам се да го чуя.
— Двамата доста си поприказвахме след онзи ден, когато отиде да го видиш в Сиатъл. — Очите на Джъстин се впиха в Елайъс. — Разказа ми всичко. За баща ти, за катастрофата. Всичко.
Елайъс кимна.
— Разбирам.
— Сега ми е ясно защо си постъпил така. — Джъстин се поколеба. — Само едно още не успявам да проумея.
— Какво е то? — попита Елайъс.
— Планът ти е бил готов. Татко твърди, че си имал възможност да унищожиш всички сделки на компанията в Тихоокеанския район. И си се отказал в последния момент. А по-късно, когато ти съобщих за опита му да се самоубие, отиде да го видиш. Бил си му изнесъл лекция. Нещо в духа на това да не постъпва с мен, както баща ти е постъпил с теб.
— Изглежда не ме е слушал много внимателно — обади се Елайъс.
— Напротив — слушал те е. — Джъстин погледна към окъпания в слънчева светлина залив, после пак се взря в Елайъс. — Предложи да слеем моята нова фирма и „Кийуърт интернешънъл“. Аз ще я ръководя. Той ще бъде почетен президент.
— Звучи ми като сериозен управленчески екип — отбеляза Елайъс. — Ще приемеш ли?
— Обмислям го. Да. Вероятно. Старият има голям опит в международния товарен бизнес. На моменти е истински негодник, но е изобретателен като дявол. Ще науча някои неща от него. А и той изглежда готов да ми ги предаде. След всичките тези години изрази желание да ми покаже как се дърпат конците.
— По-добре късно, отколкото никога — обади се Елайъс.
— Ще видим. — Джъстин напъха ръце в джобовете и отново изпитателно изгледа Елайъс. — Но все още искам да знам защо се отказа от плановете си да осакатиш компанията му. А и защо си даде труда да отидеш да видиш татко след опита му за самоубийство?
Този път отговори Чарити:
— Никой не обича да плува в мръсни води. Елайъс реши да види какво е по силите му, за да прочисти реката.
Джъстин се намръщи.
— Какво общо има замърсяването на реките с това?
— Свързано е с водата — обясни Чарити сериозно. — Нужни са години на тренировки и самодисциплина, за да се проумеят по-висшите степени на съзнанието и как те се съотнасят към водата. Но ако търсиш къса пътечка към прозрението, купи си фланелка от компанията „Моментална философия върху тениски“ на Тед. Ей там е, в другия край на кея.
Джъстин остана истински смаян и отново погледна Елайъс.
Елайъс се ухили.
— Не й обръщай внимание, Кийуърт. Изпадне ли в това тайнствено философско настроение, не се разбира и думичка от онова, което иска да каже. Ела с мен при бюфета. Ще те почерпя с парче сватбена торта и с чаша от най-лошия пунш, който някога си вкусвал през живота си.
— Една бира ще ми дойде добре — бавно промърмори Джъстин.
— Имаш късмет. Разполагаме с голямо количество.
Почти пълна луна осветяваше тъмните сребристи води на залива. Елайъс стоеше на скалата, прегърнал Чарити през раменете, и слушаше нашепванията на вълните.
— За какво мислиш? — попита Чарити.
— За първия път, когато те целунах. Гледахме Пътешествениците от оградата на стария къмпинг. Помниш ли?
— Разбира се. Направо те зашеметих, нали? — Тя се засмя. — Уплаших се да не ти прималее.
— Бързо се съвзех.
— Така е — съгласи се тя. — Отне ти известно време, но определено се съвзе. — Извърна се и обви врата му с ръце. — Нещата на кея вървят чудесно, нали?
— Всички ще оцелеем до следващото лято.
Той обгърна талията й и се наслади на топлите й, женствени форми.
— Членовете на градската управа вече не ни дишат във врата. Благодарение на подобренията, които направи, има много кандидати да наемат магазинчета. Бизнесът се утрои в сравнение с миналата година.
— Готвиш се да ми кажеш, че си намислила нещо ново?
Тя го дари с ослепителната си усмивка.
— Как се досети?
— Можеш да извадиш висшия управител от кабинета му, но не и от кожата му. Какво си намислила този път?
— Мина ми през ума дали не е време да поработим по въпроса за едно бебе.