Той я погледна така недоумяващо, както и първия път, когато я взе в прегръдките си.
— Бебе ли?
— Имаш ли възражения? От теб ще излезе страхотен баща, а Отис ще бъде детегледачка.
Замаян от дълбоко удивление, Елайъс остана безмълвен известно време.
— Никакви възражения — успя най-сетне да прошепне той.
Тя се усмихна.
Придърпа я плътно в прегръдките си и се загледа в залива.
Сребристата луна се отразяваше в повърхността на постоянно движещата се вода. В този миг бе готов да се закълне, че зърва за миг едно от най-редките отражения: образ от бъдещето. Той направо сияеше.
Елайъс видя как водите от миналото текат безпрепятствено към бъдещето и осъзна, че Хейдън Стоун се оказа прав.
— За какво мислиш? — попита отново Чарити.
— За нещо, което Хейдън е написал в дневника си.
— И какво е то?
— За да опознае истинското щастие, един мъж трябва да се отвори за любовта.
— Мисля, че най-после си научил урока.
Елайъс наведе глава, за да я целуне.