— Благодаря за доверието. — Чарити погледна към Крейзи Отис. — Ако не успея, на всички ни ще се наложи да си търсим ново място. Това включва и теб, Отис.
— Хе-хе-хе…
Отис тръгна странично по клона и стигна края. Пусна се от изкуственото дърво и стъпи върху рамото на Елайъс.
Чарити трепна от спомена как Отис бе се катерил на нейното рамо. Елайъс сякаш не забеляза забиващите се дълги нокти в тъмнозеления му пуловер.
— Още една чаша чай? — попита Елайъс.
— Не, благодаря. — Чарити погледна часовника си. — Ще се обадя във „Фар сийз“ днес следобед. Ще ми се да започна разговорите за наема още утре. Пожелай ми късмет.
— Не вярвам в късмета. — Изглеждаше замислен. — Потокът неизменно се влива в реката, а тя — в морето. Откъдето и да преминава водата по време на пътешествието си, тя е все същата.
Нюлин е прав, помисли си Чарити. Елайъс Уинтърс наистина е малко странен. Усмихна се учтиво:
— Добре. Пожелай ми тогава добра карма или нещо подобно. Нали всички сме заедно в лодката? Ако не се справя, всички от този кей ще сме го закъсали.
— Ще се справиш.
— Ето, такъв дух трябва да поддържаме. — Обърна се, готова да си тръгне. Със закъснение се сети за другата точка от дневния си ред. — Почти забравих. Ние, съдържателите на магазините, се събираме на кея в понеделник вечерта, след края на работния ден. Ти, естествено, също си поканен.
— Благодаря.
— Ще дойдеш ли?
— Да.
— Добре. Хейдън никога не идваше на събиранията ни. — Чарити хвърли поглед към бележките в тефтера. — Носим си и нещо за хапване. Ще приготвиш ли нещо за предястие?
— Стига някой да не възрази, че ще е без месо.
Чарити се засмя.
— Точно се готвех да ти кажа, че някои от нас сме вегетарианци.
Чарити изпита облекчение, когато бързо прекоси тъмните дебри на „Талисмани и дрънкулки“, и излезе на слънце. Мина енергично по широката алея между магазинчетата и влезе в чистото, добре осветено помещение на „Шепоти“.
Нюлин Одел вдигна поглед от купчината нови седмични списания — тъкмо се готвеше да ги подреди на рафта. Приличаше на човек, току-що завърнал се от погребение. Това бе нормалното изражение на Нюлин.
Беше слаб двадесет и четири годишен мъж. Козя брада и очила с телени рамки прикриваха отчасти тясното му лице. Чарити почти бе сигурна, че сам подстригва дългите си кафеникави коси: висяха на неравни кичури около ушите му.
— Как мина? — попита Нюлин обичайно лаконично.
Чарити спря до прага на малкия си офис; обзе я познатата вълна от симпатия към Нюлин. Нае го преди месец, когато цъфна изневиделица и я попита дали предлага работа. Беше пристигнал в Уиспъринг Уотърс, за да е близо до приятелката си — млада жена на име Арлин Фентън, присъединила се към Пътешествениците. През свободното си от работа в „Шепоти“ време се опитваше да склони Арлин да се махне от сектата.
Поради провала на мисията си да влее здрав разум у Арлин, Нюлин прие стоическото решение да изчака края на историята. Надяваше се на петнадесети август Арлин най-после да разбере, че е била увлечена в една измама.
Чарити искрено се надяваше да се окаже прав. Намираше привързаността му към Арлин за трогателна. Но тайничко се опасяваше какво ли ще стане, ако Арлин не се опомни в полунощ на петнадесети. След като в продължение на два месеца се грижи за отчаян папагал, нямаше желание да се занимава и със съкрушения Нюлин Одел.
— Оказа се прав, Нюлин — отвърна Чарити. — Елайъс Уинтърс е малко особен. Приятел е на Хейдън Стоун; предполагам, това обяснява някои неща. Но добрата новина е, че е съгласен да се присъедини към нас при преговорите за подновяване на наемните договори.
— Ще се обадиш ли във „Фар сийз“?
— Ей сега. Стискай ми палци.
— Ако Пит или градските власти вече са им обяснили колко ценна собственост е кеят, ще ти е нужно нещо повече от късмет, за да уговориш „Фар сийз“ да поднови договорите.
— Не бъди песимист, Нюлин. Разчитам градските власти още да са в неведение относно новия собственик на кея.
Та ние самите го разбрахме едва преди две седмици. Предупредих всички от кея да си мълчат.
— Според мен никой не е проговорил.
— Надявам се.
Чарити отвори вратата на задната стаичка и мина покрай купчини кашони, за да стигне до бюрото си.
Седна и посегна към телефона. Набра номера на корпорация „Фар сийз“, изписан върху бланката на писмото, изпратено от адвоката на Хейдън Стоун до съдържателите на магазинчетата.
По линията се чуха странни шумове. Чарити се зачуди дали разговорът не е бил прехвърлен от едно на друго място. Изчака нетърпеливо, докато се вдигна слушалката.