Отговори отскоро познат й глас:
— „Талисмани и дрънкулки“ — обяви Елайъс.
2.
Плитките води понякога дават плитки отговори. Дълбоките води обаче съдържат дълбоки въпроси.
След по-малко от пет минути Чарити нахълта отново в „Талисмани и дрънкулки“. За втори път Елайъс долови намесата на съдбата. Значи странното усещане, което изпита първия път, когато я видя, не бе случайно.
Наблюдаваше очарован как тя се устремява към него по пътеката между етажерки с подредени по тях стоки. Нарочно се подложи на този втори експеримент, за да се убеди, че първоначалните резултати не са го подвели. Нямаше никакво съмнение. Имаше чувството, че го завличат в изключително дълбоки води.
Не беше добре. Никак не беше добре.
Но пък се чувстваше странно увлечен.
— Кой си ти, Елайъс Уинтърс, и какви странни игрички играеш? — рязко попита Чарити.
Елайъс не погледна към ръката си, за да види колко е часът. Не носеше часовник от шестнадесет годишна възраст. Но му бе необходимо да си възвърне някакво чувство за контрол над нещата. Наложи си да отклони поглед от червеникавите отблясъци във виещите се краища на тежките й тъмни коси. Очуканият стенен часовник с кукувичка се оказа подобаващо извинение.
— Както преценявам, трябваше ти приблизително минута и четиридесет и пет секунди — всъщност плюс-минус няколко секунди. Бърза си, госпожице Труит. Много бърза. По протежение на целия ли кей тича?
— Засякъл си ми времето?
Крейзи Отис, върнал се на изкуственото дърво, където дъвчеше някаква огромна семка, изкряка.
— Тихо, Отис — нареди му Елайъс нежно.
Отис се подчини, но в очите му имаше злорадо насмешливо пламъче. Обели семката, която държеше с дългите си нокти на единия крак.
Елайъс забеляза блясъка в живите лешникови очи на Чарити, но там пламъчето не бе нито злорадо, нито насмешливо. Беше направо бясна.
Пълните й меки устни бяха стиснати в твърда линия. Точно под деликатните й скули определено се забелязваше руменина.
Елайъс усети вътрешно стягане. Не разбра собствената си реакция. Нещо в нея привличаше цялото му внимание.
— Господин Уинтърс…
— Елайъс.
— Господин Уинтърс, настоявам за обяснение и то веднага. Очевидно си намислил нещо.
— Нима?
— Да не си посмял да ми отговаряш на въпросите с въпроси! Това е манипулативно и подло. И те предупреждавам, господин Уинтърс: съвършено наясно съм с всичко, което е манипулативно и подло. Израснала съм в света на корпорациите.
— Оценявам предупреждението — увери я Елайъс тихо.
Харесваше му как полите на прозрачната й бяла памучна рокля се веят и се увиват около леко закръглените й прасци.
Дълбокият чувствен глад, надигащ се у него, го накара да изпита неспокойство. Привлекателна, решителна жена в лятна рокля и сандали с каишки винаги представлява примамлива гледка, но реакциите му днес определено не бяха типични. Какво ставаше с него?
Вероятно не е редно да се осъжда така, помисли си той кисело. Отдавна не го бе привличала жена. През последните няколко месеца, продължително планираното възмездие се бе превърнало във всепоглъщаща времето му страст. Увлече го до степен, че затъмни дори желанието му за секс.
А после Хейдън Стоун почина и всичко се промени завинаги. След смъртта на Хейдън имаше чувството, че е парче дърво, което се носи по течението на тъмните, постоянно движещи се води на океана. Никоя от реакциите му не му се струваше напълно нормална. Бе загубил вътрешното си равновесие. Изненадващото привличане, което изпитваше към Чарити Труит представляваше добър пример в това отношение.
Тя не бе негов тип жена. От години се интересуваше от овладените, хладни жени, каквито се срещат във филмите. Разбиращи, изтънчени жени, които се обличат в черно. Жени, които се движат в света на големите залози, свързани с пазарите по Тихоокеанското крайбрежие. Някои от тях се оставяха в мрежите му заради предложените от него контакти и връзки. Други просто искаха да се насладят на флирт с мъж не по-малко мощен от самите тях. Трети бяха заинтригувани от долавящата се опасност. Каквито и да бяха условията на сексуалната сделка, Елайъс винаги си даваше труда да се увери, че размяната на услуги е взаимна.
Чарити обаче беше по-различна. Интуитивно долови, че всеки опит да изградят някаква връзка ще бъде много труден за нея. Тя щеше да прояви настойчивост и да постави изисквания по начин, който винаги се бе стремил да избягва.
— Свързан ли си, или не с „Фар сийз“? — разпалено попита Чарити.