Елайъс отпусна ръце върху стъкления плот пред себе си.
— Аз съм „Фар сийз“.
— Това шега ли е?
— Не. — Премисли нещо и добави: — Не съм сигурен доколко ме бива в шегите.
— Е, тогава къде е останалата част от компанията?
— Останалата?
Тя вдигна ръце в красноречив жест:
— Секретарките, чиновниците, управителите и всякакви там предани лакеи.
— Секретарката ми си намери друга работа преди няколко месеца. Не си дадох труда да наема нова. Няма никакви чиновници или управители, а предани лакеи така и не успях да събера.
— Никак не е смешно.
— Признах ти — не ме бива в шегите.
— Ще приема думите ти за истина. Защо тогава пазеше в тайна факта, че сега ти си собственик на кея?
— Преди доста години се научих никога да не започвам пръв делови разговор. Бистрите изворни води при открити делови разговори и простото изразяване често се приемат като проява на слабост. Научиха ме да оставям другите да се обръщат към мен.
Чарити се спря решително пред тезгяха.
— Значи предпочиташ преимуществата да са на твоя страна. Разбрах. Но само за сведение — така и не посетих никой от онези семинари за това как да правиш бизнес, следвайки принципите на Дао. Предпочитам да си върша деловите неща по старомодния начин. Кажи ми честно, Уинтърс — наистина ли си собственикът на кея Крейзи Отис?
— Да.
Елайъс се загледа в лешниковите й очи и се смая какво дълбоко хладнокръвие вижда в тях зад първоначалния гняв. Бегло си спомни някои клюки за хаоса, последвал неосъщественото сливане между „Труит“ и компанията „Спортни артикули Лофтъс“. Президентът на „Труит“ бързо подал оставка. Носеха се слухове за проблеми, свързани с нервите на въпросния изпълнителен директор. Не беше обърнал особено внимание, защото нито „Труит“, нито „Лофтъс“ го касаеха пряко.
— Е?
— Хейдън Стоун не ми завеща само „Талисмани и дрънкулки“ — отвърна Елайъс. — Остави ми и целия кей.
— И къщурката си. — Очите й се присвиха. — Това са доста недвижими имоти. Защо ти е завещал толкова много?
Елайъс внимателно подбра думите си.
— Споменах ти, че Хейдън беше мой приятел и учител. Той ми помогна да изградя „Фар сийз“.
— Аха. И точно каква компания е „Фар сийз“?
— Консултантска фирма.
Чарити кръстоса ръце върху гърдите си.
— Какви точно консултации прави?
— Осигурявам договори, връзки и съвети за делови хора, които търгуват в Тихоокеанската зона.
Май трябваше да го каже в минало време, мина му през ума. Зачуди се дали някога отново би се върнал към предишната си работа. Поради някаква причина се съмняваше. Напоследък почти всичко от предишния му живот сякаш се отдалечаваше все повече и повече.
— Заливчето Уиспъринг Уотърс не е най-оживеното място за въртене на търговия из Тихоокеанския район.
Той бегло се усмихна.
— Не, не е.
— Тогава какво търсиш тук?
— Ти си изпълнена с подозрения жена, Чарити.
— Мисля, че при сегашните обстоятелства имам всички основания да съм подозрителна. Преди малко допуснах грешката да те сметна за един от нас тук, на кея, и се надявах всички заедно да се опълчим на „Фар сийз“.
— Предупредих те, че когато човек изучава образа на опонента си, отразен в повърхността на езерна вода, трябва да е сигурен, че е много, много бистра.
— Да, да. Чух те още първия път. Стига с тези двусмислени приказки. Когато ми дотрябва философия, ще отида при Тед.
— Тед?
— Тед Дженър. Държи магазинчето „Моментална философия върху тениски“, точно до въртележката. Сигурно си го видял.
Елайъс си припомни веещите се на вятъра купища тениски в края на кея. На всички бяха изписани различни мъдрости и лозунги, чието съдържание варираше от находчиво до грубовато.
— Да, виждал съм го.
— Надявам се. Минаваш край него всеки ден. Най-малкото, което можеш да направиш, между другото, е да се отбиеш и да се представиш и на останалите съдържатели на магазинчета.
— Току-що се запознах с теб — напомни й той.
Тя вдигна очи нагоре към тавана, за да изрази силното си възмущение.
— Както и да е. Да се върнем към по-важните въпроси. Какво е извинението ти за пропуска да ми съобщиш истината за себе си, докато ти обяснявах положението с наемните договори тук, на кея?
— Ти не ме попита.
Тя разпери ръце.
— Откъде да знам, че ти си „Фар сийз“?
— Няма значение колко бистра е водата, ако човек не задава правилно въпроси за образа, който се отразява на повърхността.
Тя го стрелна със заплашителен поглед.
— Прескочи съветите и отговори по същество. Ако действително си този, за който твърдиш, кажи ми истината: какво възнамеряваш да предприемеш относно наемните договори на кея?