Ала ако никой не бе погледнал в онази посока, нямаше да чуят пристигането на Елайъс. Ниските му, меки, доста износени ботуши не издаваха никакъв звук по дъските на кея. Когато се движеше в сенките, хвърляни от стените на магазинчетата, бе трудно да се различи сякаш плуващата му фигура.
Чарити се заинтригува от вида на покритата купа в ръцете му. Очите му срещнаха нейните, като че ли изчакваше тя да го забележи. Кимна й съвсем леко в знак на поздрав. Чарити долови тихо ахване. Смая се — човекът, поел си така внезапно въздух бе самата тя!
— Ето го — прошепна Рейдиънс Баркър със сладкия си висок глас.
Рейдиънс, чието предишно име бе Ронда, бе култивирала преднамерено този глас. Подхождаше на останалата й част, която Чарити определи за себе си като неохипарска. За огромно и несекващо съжаление на Рейдиънс обаче тя бе прекалено млада, за да бъде истинско дете на цветята от прословутите шестдесет години. И все пак тя се считаше за духовен потомък на въпросната ера и се обличаше подобаващо. Дълги нанизи мъниста украсяваха свободната, пъстра рокля, с която бе облечена тази вечер. Диадема от плетени цветя увенчаваше дългите й до кръста коси.
— Ако ме питате, в цялата история има нещо подозрително — отбеляза Рой Яптон, по-известен като Япи. — Хейдън Стоун беше чудак, но поне не ни погаждаше номера. Не съм така сигурен за този тип.
— Той е собственик на всичко тук — напомни Бея Хатфилд, — така че мери си приказките, бъбривецо.
И Рой, и Бея, почти връстници, някъде към шестдесетгодишни, бяха на кея от близо две десетилетия. Връзката им датираше откакто се помнеха. Никой не знаеше защо не се венчаха или защо си даваха труд да се преструват, че са просто стари приятели.
— Чудя се какво ли е донесъл за ядене. — Тед Дженър разсеяно почеса корема си, едва прикрит от необичайно голяма тениска. — Умирам от глад.
Тениската бе от неговото магазинче „Моментална философия върху тениски“. Чарити хвърли поглед върху надписа, избран за този следобед. Той гласеше: Аз може и да не функционирам правилно, но ти определено не си с всичкия си.
— Това не е никаква новина. — Рейдиънс весело погледна към пълната фигура на Тед. — Постоянно умираш от глад. Затова все ти повтарям, че ако станеш вегетарианец, ще поотслабнеш.
— Не си струва до края на живота си да ям ядки и плодове, само за да стопя няколко кила — парира я Тед със същия тон. — Нищо, че Чарити умее да приготвя тая храна за зайци по-добре от всичките ми познати.
Спорът беше стар. Вече не му обръщаха специално внимание. Всички бяха прекалено заети да наблюдават Елайъс; изглежда никой не знаеше как точно да го поздрави. Миналата седмица, макар и новопристигнал, той бе един от тях, помисли си Чарити. Тази седмица бе техният наемодател.
Новите договори още не бяха подписани. Елайъс разполагаше с близо два месеца, за да промени решението си за продължаване на старите условия и всички присъстващи го съзнаваха.
Чарити сметна, че като президент на Асоциацията, защитаваща съдържателите на магазинчетата, е редно да вземе нещата под свой контрол. Усмихна се изключително приветливо на Елайъс, когато той стигна до малката група.
— Можеш да поставиш купата си на масата ей там — обяви тя, съзнателно допускайки в тона й да се прокраднат авторитарни нотки — стар номер, усвоен по времето, когато се налагаше да се справя с многобройните кредитори, дошли да си получат дължимото от западащата тогава верига универсални магазини „Труит“. Именно интуицията й помогна през онези първи дни на невероятна отговорност. Към този тон прибягна, за да се справи и с Елайъс. — Запозна ли се с всички?
Елайъс се огледа, докато оставяше покритата купа до картофената салата на Бея.
— Не.
Чарити набързо представи хората.
— Рой Яптон. Собственик на въртележката. Бея Хатфилд. Държи кафенето в Уиспъринг Уотърс. Рейдиънс Баркър, съдържателка на „Нокти от Рейдиънс“. Тед Дженър. Държи магазинчето за тениски. Вече си се срещал с Нюлин Одел. Нюлин работи при мен.
— Здравей. — Нюлин се взря в Елайъс през кръглите си очилца. — Как е Отис?
— Добре е.
Елайъс кимна учтиво на събралата се наоколо групичка, после се облегна върху перилата на кея, кръстоса обутите си в ботуши крака и скръсти ръце пред гърдите си.
Чарити вирна брадичка и се приготви да го прикове.
— Уведомих сегашните съдържатели на магазинчета за готовността ти да подновиш договорите при старите условия.