Елайъс кимна все едно темата не представляваше никакъв интерес за него. Япи се намръщи.
— Така ли е, Уинтърс?
— Да — отвърна Елайъс тихо.
— Уф! — Бея размаха кърпичка пред лицето си да се разхлади. — Нямам нищо против да споделя какво облекчение е да чуем това. Чарити ни каза, че знаеш всичко за намеренията на градската управа да промени напълно облика на Уиспъринг Уотърс.
Елайъс хвърли замислен поглед към залива.
— Не виждам как би могло да стане това.
Тед свъси вежди.
— Не бъди толкова сигурен, Филис Дартмур, нашата всеотдайна кметица, заяви, че в управата вече са намислили няколко нови имена за кея Крейзи Отис. Искат да звучат по-примамливо, твърди тя. Нещо като Кей Индиго или Кея на Залеза.
Чарити простена:
— Звучат толкова тривиално. Без никакъв характер.
— От пролетта Чарити постоянно воюва с кметицата Дартмур и с градската управа — съобщи Рейдиънс на Елайъс. — Всички ходим на месечните събрания на управата, но оставяме Чарити да говори. Много я бива в тези неща.
— Аха. — Елайъс се загледа в Чарити. — Името Крейзи Отис подхожда на кея. Не виждам причина да го променям.
— Радвам се, че си съгласен с нас — обади се Чарити. — Но те предупреждавам — ще бъдеш подложен на сериозен натиск да промениш името на кея и всичко останало, свързано с него.
— Надявам се да се справя — отвърна Елайъс тихо. Чарити се поколеба как да реагира на това простичко изявление. Огледа останалите.
— Какво ще кажете първо да хапнем, а после да се занимаваме с работата?
— Добра идея — съгласи се Тед. — Какво донесе, Уинтърс?
— Изстудено фиде със зелен чай, залято с фъстъчен сос — отвърна Елайъс. — Има и лютив сос отделно, за тези, които го обичат.
Чарити го погледна смаяно.
— Само това оставаше — промърмори Тед. — Още един страстен чревоугодник вегетарианец от Сиатъл. Дали не трябва да се забрани на такива като вас да се заселват тук? Опропастявате местната кухня.
Веждите на Рейдиънс се стрелнаха нагоре.
— Намекваш, че старите рецепти за хамбургери и крем супа от гъби ще изчезнат?
Бея се засмя.
— Внимавай да не те засенчат, Чарити.
Рейдиънс се изхили и обясни на Елайъс:
— Чарити е фантастична готвачка. Тед доста мърмори, но дори той одобрява ястията й.
— Най-хубавата заешка храна по северозападното крайбрежие — съгласи се Тед, докато се насочваше към подредената за пикника маса.
— Абсолютно си прав — подкрепи го Япи и вдигна капака от купата на Елайъс. Усмихна се доволен при вида на Аленото фиде. — Но май тук има истински сериозен конкурент.
Чарити дочу облекчения смях, последвал добронамерената забележка на Япи. Усети как напрежението напуска групата, докато се събират около масата.
Няколко минути по-късно, напълнила чиния с фидето на Елайъс, тя се настани на една пейка. Светлината на късния следобед нежно обливаше залива. Последните слънчеви лъчи превърнаха небето в разтопено злато.
Елайъс седна близо до Чарити. Тя хвърли таен поглед към чинията му и видя, че е пълна с нейния кускус и салатата от леща. Поради някаква неясна причина това я зарадва.
През залива долетяха пеещи гласове, придружени от веселите звуци на зле изпълнена мелодия от флейта и удари на барабан.
— Какво е това, по дяволите? — запита Елайъс.
— Пътешествениците — отвърна Рейдиънс. — Всяка вечер пеят на залязващото слънце. Вероятно не ги чуваш от твоята къща на скалата, но понякога вятърът довява припяването им през залива, чак до кея.
— Група откачалки — додаде Тед, докато дъвчеше зелено фиде.
Рейдиънс се намръщи.
— Според мен това е прекрасен древен обичай.
Елайъс я погледна.
— Древен обичай?
— Правили са подобни неща в по-стари времена — уточни Рейдиънс.
Вилицата със салатата на Чарити спря на път към устата му.
— Какви по-стари времена?
Чарити потисна усмивката си.
Гласът на Рейдиънс се сниши и се изпълни с уважение.
— Шестдесетте години.
— Аха — Елайъс кимна разбиращо. — Значи това са по-старите времена.
Улови погледа на Чарити и й намигна. Тя едва не изтърва вилицата си.
— Ще бъде интересно да се види колко ще продължават с този малко попреминал обичай, когато зимата дойде — обади се намусено Япи. — Задниците им ще измръзнат на плажа, ако продължат и през ноември.
— Няма да са тук през ноември — напомни му Бея. — Според кметицата, ще напуснат, след като космическите кораби не се появят, както е обещанието.
Нюлин Одел рязко вдигна глава. Очите му зад кръглите очила блестяха гневно.
— Това припяване по залез-слънце е само още един глупав ритуал, създаден от Гуендолин Пит, за да засили колорита на измамата си.