Мередит, подобна на статуя с великолепна грива от червеникаворуси коси, представляваше вълнуваща гледка. Особено в официален тоалет, както тази вечер. На никого, помисли си Чарити, дрехите не стоят така, като излети, както на доведената й сестра.
Мередит успешно би изкарвала прехраната си като професионален манекен. Докато учеше в колежа дори бе участвала в модни ревюта за веригата магазини на „Труит“, но уменията, талантите и привързаността й към семейния бизнес я отведоха направо в управителния съвет.
— Добре ли си? — попита Мередит и зелените й нефритени очи се присвиха загрижено.
— Разбира се. — Чарити се огледа бързо наоколо. — Дейвис тук ли е?
— Разговаря с Брет при бара.
Понеже не можеше да види над главите на хората, Чарити се опита да погледне през пролуките в тълпата. Успя да зърне доведения си брат.
Дейвис, година и половина по-голям от Мередит, беше със седем сантиметра по-висок от същинската си сестра. Дълбоко вроденото му чувство за търговия на дребно и безкрайният му ентусиазъм за преуспяването на веригата „Труит“ определиха житейския му път. Чарити долови способностите му още в самото начало. Преди шест месеца реши да пренебрегне хленчещите обвинения в семейственост и го издигна на поста заместник — президент на компанията. Бизнесът, в края на краищата, беше семеен. Самата тя стана президент на необичайно млада възраст.
Косите на Дейвис имаха същия интригуващ нюанс като на сестра му; приличаха си и по светлозелените очи. Цветовете и ръстът идваха от Флечър Труит, пастрока на Чарити.
Чарити бе наследила тъмнокестенявите си коси и лешниковите очи от майка си. Пазеше съвсем бегли спомени от родния си баща. Професионален фотограф, Самсън Лапфорд изоставил семейството си, когато Чарити била на три, за да обикаля света и да снима вулкани и джунгли. Загинал при инцидент — паднал в пропаст, докато се опитвал да заснеме от близо рядък вид папрат, която растяла единствено по склоновете на няколко планини в Южна Америка.
Всъщност за Чарити Флечър Труит бе единственият й баща. Той се бе отнасял добре към нея. Заради него и майка си тя направи всичко по силите си, за да заеме достойно мястото му, откакто починаха преди пет години; да опази семейното наследство от пропиляване, за да го предаде на доведените си брат и сестра.
Тълпата леко се раздвижи и тя отново успя да зърне бара. Видя сияещите на приглушената светлина руси коси на Брет Лофтъс; в смокинга раменете му изглеждаха още по-широки от обикновено. Застанал с нехайна лекота до Дейвис, той приличаше на добър скандинавски бог.
Чарити потрепери. Всичкият кислород в помещението сякаш изчезна. Дланите й се овлажниха още по-обилно — направо се опасяваше да ги допре до скъпия плат на роклята.
Дори до едрия Дейвис Брет изглеждаше огромен. На Чарити й хрумна, че редица жени в помещението биха заменили кредитните си карти за „Труит“ срещу шанса да попаднат в обятията на Брет Лофтъс. За жалост тя не бе една от тях.
Реалността на събитията я накара да потрепери. С пронизваща сигурност внезапно осъзна неспособността си да преживее церемонията на годежа, нищо, че той щеше да увеличи наследството на доведените си брат и сестра — олтарът, върху който пожертва последните пет години от живота си.
— Вероятно се нуждаеш от чаша шампанско, Чарити. — Мередит я хвана под ръка. — Хайде да отидем при Брет и Дейвис. Знаеш ли, напоследък се държиш малко странно. Според мен работиш прекалено. Сигурно усилията да комбинираш сливането на компаниите с подготовката на годежа ти дойдоха в повече. А сега предстои да се планира венчавката и меденият месец.
— Работя прекалено. — Обзелата я паника бе почти непоносима. Щеше да полудее, ако не излезе оттук. Искаше да избяга. — Да, да… Прекалено много. Трябва да си тръгна, Мередит.
— Какво? — Мередит се извърна към нея смаяна.
— Веднага.
— Успокой се, Чарити. Какви ги приказваш? Не можеш просто да избягаш. Какво ще си помисли Брет? Да не говорим за всички поканени.
Чувството за вина и неизменното съзнание за дълг обзеха Чарити. Съюзени в едно, те се бореха с пристъпа й на паника в продължение на няколко секунди и дори успяха да вземат връх.
— Права си — съгласи се Чарити задъхано. — Няма как да избягам веднага. Трябва да обясня на Брет.
Сега вече Мередит изглеждаше истински разтревожена.
— Какво да обясниш на Брет?
— Не мога да направя това. Опитах, Бог ми е свидетел, опитах. Повтарях си, че е редно да постъпя така заради всички. Но не е правилно. Брет е прекалено симпатичен и не го заслужава.