— Ясно. А защо аз никога не съм чувала за него?
— Работи само в Тихоокеанския район, а „Труит“ не се занимаваше с търговия там, когато ти беше шеф. Но напоследък с Мередит се замислихме за ново разширение. Започнах да проверявам някои възможности и тогава изскочи името на Уинтърс.
— Хм…
— „Фар сийз“ очевидно се ръководи от един човек — продължи Дейвис. — Уинтърс си е намерил уникална ниша. Води бизнес преговори в малки, забутани места, които другите не посещават. Говори два-три странни езика, които никой друг не си е дал труда да научи. Клиентите му обикновено са изключително богати и не обичат да са в центъра на вниманието. От типа големи мангизлии, дето предпочитат да останат незабелязани. Сигурна ли си, че става въпрос за същия Елайъс Уинтърс?
— Така твърди той. Какво има?
— Изпитвам известни съмнения — призна Дейвис. — Но от всичко, което съм чул за него, определено не ми се струва човек, дето ще се върже да продава сувенири в малко градче на кея. Дръж си очите отворени, Чарити. Според мен той знае нещо, което ти не подозираш.
— Като какво например?
— Казва ли ти някой? Не е изключено някой от клиентите му по Тихоокеанския район да е намислил да се настани в Уиспъринг Уотърс.
— И Елайъс е тук, за да подготви почвата?
— Не ми хрумва друг сценарий, пък и пасва на ситуацията. Ако случаят е такъв, са замесени нари. И то огромни суми.
— Според неговите твърдения е наследил кея от Хейдън Стоун, предишният ни наемодател.
— Може да е така, но може и да не е — отбеляза Дейвис.
— Не намекваш Елайъс Уинтърс да е купил кея от Хейдън Стоун от името на свой клиент, нали? — Чарити се разстрои, защото сама не се бе досетила за подобен вариант. — Вероятно затова Хейдън е бил в Сиатъл, когато е получил сърдечния удар. За да финализира сделката. Но защо би излъгал Елайъс?
— Използвай ума си, Чарити — посъветва я Дейвис. — Нищо чудно кеят да е само началото. Ако Уинтърс е нает да подбере първокласна недвижима собственост за чуждестранен инвеститор, никога не би вдигнал цената на имотите около Уиспъринг Уотърс.
— Прав си. — Чарити забарабани с пръсти по купчината книги на Елизабет Лоуел. — Ако се кани да купи много земя тук, ще се старае да го запази в тайна колкото е възможно по-дълго. Ще се преструва, че е наследил кея и няма конкретни планове; така ще отклони любопитството.
Дейвис леко се засмя.
— От теб знам за желанието на градската управа да се отворят бутици там. Но, повярвай ми, това не е нищо. Не и ако Уинтърс е играч. Някои от неговите клиенти притежават популярни скъпи курорти. Шепнещи води би било отлично място за тях.
Чарити обмисли положението. Градската управа вече се блазнеше от перспективата да превърне кея Крейзи Отис в привлекателна туристическа атракция. Но кметицата и членовете на управата щяха да припаднат от възторг само при мисълта богат чуждестранен инвеститор да превърне Уиспъринг Уотърс в лъскав курорт.
— Всяка компания с намерение да се настани в Уиспъринг Уотърс ще иска да купи земята възможно най-изгодно и евтино, преди да се разчуе и местното население да реши да се възползва — добави Дейвис. — Съвсем нормално е да пратиш печен човек да изкупи по-добрите парцели, преди хората да схванат какво става.
Кеят Крейзи Отис е примамливо парче недвижима собственост, разсъждаваше Чарити. Лесно би се превърнал в център на голям моден курорт.
— И допускаш възможността Елайъс Уинтърс да действа като подставено лице за някой чуждестранен инвеститор?
— Хипотезата е приемлива, като знам какво съм чувал за Уинтърс.
— Но защо ще се съгласява да поднови наемните договори при старите цени, ако иска кея за клиента си?
Чарити се раздразни от високите нотки в гласа си. Няма причина да проявява емоции по въпроса, помисли си тя. Всичко е бизнес.
— Ако не греша, става въпрос за проект, който ще се реализира през следващите три до пет години — обясни Дейвис.
— И в такъв случай да се подновят договорите за още една година не е чак толкова голям жест — завърши мрачно Чарити. — Който и да стои зад операцията, едва ли възнамерява да започне строителство, преди да е купил достатъчно земя. А за това е нужно време.
— Точно така. И защо да не предостави на сегашните наематели още една година? Освен това така всичко става по-скрито.
— Схващам картинката — призна Чарити. — Ако желаем сигурни договори на кея, най-добре е да преговаряме за следващите три, дори пет години.
— Успокой се — обади се Дейвис весело. — Това не е твой проблем. Теб и без това те бива в бизнеса и книжарницата ти ще остане, независимо какво ще се случи с кея. Всъщност един голям курорт би направил чудеса за теб. Хората във ваканция четат много. Ще оцелееш.