Но Бея, Япи, Рейдиънс и Тед нямат нейните умения и находчивост, помисли си Чарити. Те не са хора, които някой от света на корпорациите би нарекъл играчи. Вярно, подобриха търговските си методи през последната година, но малките им магазини едва ли ще оцелеят при рязка промяна.
— Благодаря ти, Дейвис. Поздрави Мередит.
— Непременно. Не е ли време да отскочиш до града да ни видиш?
— И това ще стане през някой от тези дни.
— Добре. — Дейвис се поколеба. — Сигурна ли си, че вече не ти е писнало да се занимаваш с книжарничката на кея?
— Напълно.
— Обзаложих се с Мередит. Давам ти още шест месеца, докато се върнеш в Сиатъл.
— Ще загубиш, Дейвис.
— Ще видим. А, между другото, Чарити, още нещо.
— Да?
— Едно предупреждение. Внимавай с Уинтърс. Според слуховете той не е обикновен играч. Печели винаги. Всеки път.
— Никой не печели всеки път, Дейвис.
Чарити се сбогува и затвори телефона. За известно време се взря невиждащо в криминалните заглавия, които заемаха голяма част от едната стена.
Защо се чувства така подведена, зачуди се тя. Знаеше как действат играчите в бизнеса. Дейвис само изрече на глас неща, които тя самата трябваше да заподозре от самото начало.
Истината бе друга: не й се искаше да повярва, че Елайъс Уинтърс я мами съзнателно. През последните десетина дни у нея се породи надеждата той да е точно такъв, за какъвто се представя — мъж, пристигнал в Уиспъринг Уотърс, за да намери някои отговори.
Мъж, който имаше нещо общо с нея.
Същата вечер някой потропа тихо по мрежестата кухненска врата. Тъкмо попълваше поредната безкрайна серия от формуляри, заплашващи да провалят дребния и бизнес. Чарити се сепна.
Изпусна химикалката и скочи на крака. Извърна се с лице към вратата. На прага стоеше тъмна фигура.
— Кой е?
— Извинявай. Не исках да те изплаша.
Елайъс я гледаше през мрежата. Очите му блестяха на оскъдната светлина.
Обзелият я лек страх премина в облекчение.
— Не ме изплаши. Просто не те чух. — Чувствайки се като глупачка заради реакцията си, тя тръгна към вратата. — Имах известен проблем тук миналия месец. Някой претърсил къщата ми, докато бях на събрание на градския съвет. Май още съм малко притеснена.
— Не подозирах, че има крадци в Уиспъринг Уотърс.
— Няма. Или поне не колкото в града. Подозренията на полицейския шеф Ханк Тубърн са за някои от летуващите. Няма начин обаче да се докаже. Просто се надявам вече да са си заминали. Какво правиш тук? Нещо не е наред ли?
— Не. Излязох да се поразходя. Мина ми през ума да се отбия и да проверя дали би искала да дойдеш с мен на бляскава вечерна забава.
— Забава? Каква забава?
Изкушението да отвори вратата ставаше почти непоносимо.
— Музикална драма, известна като припяване на залязващото слънце. Ще уредя места на първия ред за тазвечерното представление, ако представлява интерес за теб.
Чарити не успя да скрие усмивката си.
— Отзивите за представлението са доста лоши.
Елайъс сви рамене.
— Все пак е по-добро от опита ми да водя разговор с Крейзи Отис. Той иска да спи.
— И понеже си се отегчил, реши да се отбиеш насам?
Съжали още докато изричаше думите — прииска й се да си ги вземе обратно.
— Мина ми подобна мисъл. — Елайъс вдигна ръка. Лицето му в сянка бе непроницаемо. — Ако предпочиташ да се ровиш във фактури…
Тя трепна.
— Почакай. Ще си взема ключа.
Той огледа столовете и масата в кухнята й, докато тя се извръщаше от вратата.
— Бас държа, че не си купила мебелите си от „Стари и нови мебели на Сет“, нали?
Чарити хвърли поглед към елегантните линии на скъпите си европейски мебели.
— Не. Донесох ги от Сиатъл. Слава богу, вандалите са се задоволили да изхвърлят храната от хладилника и да напишат мръсни думи по стените. Не са стигнали дотам да ми унищожат мебелите.
След като акуратно заключи вратата и пусна ключа в джоба на джинсите си, застана до Елайъс. Мълчаливо тръгнаха в топлия летен здрач по старата пътека край скалите, надвиснали над плажа.
Чарити имаше навика да се разхожда по няколко пъти в седмицата — част от възприетата самоналожена терапия, за да се възстанови. Не бе изпадала в пристъп на паника от месеци, ако не се брои обзелият я краткотраен ужас, когато Рик Суинтън направи доста настоятелен опит да излязат заедно.
Откакто се премести в Уиспъринг Уотърс приливите на напрежение станаха много по-редки. Ала тя продължаваше с разходките и с някои други, намаляващи стреса техники, които научи.