Обожаваше милувката на бриза от залива върху лицето си. Той неизменно разбуждаше всичките й сетива и избистряше ума й. Тази вечер й въздействаше по-силно от обикновено. Усещаше ясно движещия се редом до нея Елайъс. Долавяше топлината и тихата му сила, макар да не я бе докоснал.
— Извинявай за резкия ми тон преди малко — промълви тя след време. — Подмятането, че си дошъл да ме видиш, защото ти е скучно, е невъзпитано.
— Забрави.
Тя се поколеба, но все пак се реши да продължи:
— Днес имах интересен разговор с брат ми.
Имаше достатъчно светлина, за да види как весело се присвиха устните на Елайъс.
— Бил съм основната тема на разговора, предполагам.
Тя въздъхна.
— Ако съм честна — да. Дейвис сподели, че е чувал за теб и „Фар сийз“, но че никога не сте се срещали.
— И аз съм чувал за него. Но пътищата ни никога не са се пресичали.
— Предупреди ме да съм нащрек с теб — не си типът, който би държал магазинче за сувенири на кей в неизвестно градче. Предположи, че си в Уиспъринг Уотърс заради голям чуждестранен клиент.
Очите на Елайъс не се откъсваха от дърветата в края на скалите.
— Причините да съм тук нямат нищо общо с бизнеса. Предположението на брат ти е погрешно.
— С други думи той гледа през мътна вода?
— Май и ти си попила някои неща от Хейдън.
Чарити се усмихна за миг.
— Харесвах Хейдън. Но никога не изпитах чувството, че го познавам добре. У него винаги имаше нещо далечно, отвлечено. Сякаш съществуваше в свой собствен космос.
— Права си. Такъв беше. Доколкото ми е известно, само мен допусна в своя космос.
Нещо в дълбокия му глас привлече вниманието й.
— Бил ти е повече от приятел, нали? И повече от учител?
— Да.
Тя бавно издиша. Любопитството й попречи да се вслуша в здравия си разум или да прояви предпазливост.
— Вече минаха два месеца от смъртта му. Вероятно много ти липсва.
Известно време, през което сърцето й биеше лудо, Елайъс остана смълчан.
— Бях с него, когато почина. Настоявах да извикаме бърза помощ. А той все повтаряше каква загуба на време е — така и така ще умре и никой лекар не може да направи нищо. Но знаеше, че трябва да ме остави да го отведа в болницата, защото в противен случай щях да прекарам остатъка от живота си в разсъждения дали е имало възможност да бъде спасен. Самият той би предпочел да умре тихо и кротко в дома ми.
— Но си го завел в болницата и той е починал там?
— Да. — Елайъс погледна към залива. — Накрая беше изключително спокоен. Съсредоточен. Балансиран. Умря така, както живя. Последните му думи към мен бяха, че ми е дал оръжията, с които да се освободя. От мен зависело дали ще ги използвам.
— Да се освободиш от какво?
Последва нова пауза.
— Необходимостта от възмездие.
Чарити го погледна смаяно.
— Срещу кого?
— Това е дълга история.
— Нямам нищо против да я чуя.
В продължение на няколко минути Елайъс мълча. Чарити започна да си мисли, че не възнамерява да й отговори на въпроса. Но след известно време той подхвана:
— Родителите ми се разведоха, когато бях на десет. Живеех при майка си. Тя… страдаше от депресии. Месец след като навърших шестнадесет се самоуби.
— О, господи. Съжалявам, Елайъс.
— Отидох да живея при баба и дядо. Така и не се съвзеха от мъката си. Според мен, винаги са винили татко за проблемите на майка ми. И след смъртта й част от тези обвинения се насочиха срещу мен. Чаках татко да ме повика. Той обаче не се обади.
Гърлото на Чарити се сви.
— А къде беше?
— Въртеше скромен бизнес с превоз на товари на остров Нихили.
Чарити свъси вежди.
— Никога не съм го чувала.
— Малцина го знаят. Намира се сред Тихия океан. След време успях да уговоря дядо да ми плати пътя до Нихили. Не беше много трудно.
— Какво стана с баща ти?
— Татко имал конкурент. Някой си Гарик Кийуърт.
Чарити не каза нищо, когато той замълча. Просто го изчака.
— Кийуърт повредил единствения самолет на татко. Баща ми го знаел и въпреки това излетял. Самолетът паднал в океана.
Чарити беше потресена. Не бе очаквала да чуе разказ за убийство.
— Ако е вярно, струва ми се, имаш пълно право да търсиш възмездие от този Кийуърт.
— Не е толкова просто, колкото изглежда. Впрочем, нещата рядко са такива. През въпросния ден татко е знаел за проблема със захранването на самолета с гориво, но предпочел да рискува и да излети. Имал да изпълнява договор. Едно от нещата, които никога не пожелах да призная пред себе си, е, че сам е взел решението да рискува живота си.
Чарити потръпна.
— Не само е рискувал собствения си живот, но е поел и риска да те остави сам на света, нали?