— Може и така да се каже. — В усмивката на Елайъс нямаше никаква радост. — Самият Хейдън ми го е казвал няколко пъти.
— Дори баща ти да е взел неправилно решение, това не оневинява този Гарик Кийуърт, ако питаш мен. Ни най-малко.
— Не, не го оневинява. Та с две думи: пристигнах на Нихили няколко дни след като татко бе катастрофирал. Хейдън ме посрещна на пистата. Поради някакви свои причини — никога не разбрах какви — ме прие като баща. Отгледа ме. Помогна ми да започна бизнес. Научи ме да съм мъж. Дължа му повече, отколкото бих могъл да изплатя.
Чарити преглътна, за да не заплаче.
— Разбирам. А какво стана с мъжа, който е повредил самолета на баща ти?
— Отне ми много време да науча кой е. Все пак го открих и прекарах години да обмислям как да срина империята му. А после Хейдън почина.
— И това ли промени нещата?
— Промени всичко. След като се сбогувах с Хейдън, видях образа на Кийуърт в друга светлина. Едно от нещата, които не бях забелязал преди, е, че Кийуърт е заплатил цената на престъплението си. Знае, че всичко, което притежава днес, дължи на унищожението на друг човек. Това разяжда душата му и неминуемо ще го довърши един ден. Вече му струва повече, отколкото си дава сметка. Реших да го оставя да се удави в отровата, която сам си е създал.
Чарити дълбоко издиша.
— Доста философски поглед върху нещата. Направо метафизичен. Не се обиждай, но ми е малко трудно да повярвам, че просто си загърбил цялата история и си оставил Кийуърт на великото колело на космическата справедливост.
Тъмните вежди на Елайъс се стрелнаха нагоре.
— Много си проницателна. Права си. Не се държах точно като светец в цялата история. Отидох да видя Кийуърт, преди да дойда тук. Показах му някои документи, които безспорно доказват, че разполагам с контактите и връзките да осакатя, а дори и да унищожа всичките му сделки в Тихия океан. Едва след това си тръгнах.
В продължение на няколко секунди Чарити не знаеше какво да каже.
— Оставил си го да живее с мисълта, че го държиш в ръцете си?
— Прецених, че поне това ми се полага.
Тя въздъхна.
— Доста фино. Дори прекалено фино. Но Кийуърт може да възприеме отказа ти да доведеш плановете си докрай като проява на мекушавост. Или на страх.
— Съмнявам се — обади се Елайъс тихо. — Дълго го изучавах, преди да премина към действие. Познавам го добре.
— Надяваш се мисълта, че ще го уязвиш, да усили вътрешното му напрежение?
— Може би. — Елайъс направи примирен жест. — А може би — не. Няма значение. Кийуърт вече не ме интересува.
— И въпреки това си прекарал години да кроиш планове срещу него.
— Нужно е време за вида възмездие, което бях замислил.
Чарити отметна от челото си косите, разпилени от бриза.
— Скоро преди да дойдеш тук ли се състоя срещата ти с Кийуърт?
— Да.
— Значи доста неща са минали през главата ти за последните два месеца. Смъртта на приятеля ти Хейдън, срещата с Кийуърт, коренна промяна в кариерата ти, преместване на ново място.
Той я погледна със странно изражение.
— Какво искаш да кажеш?
— Само, че в момента ще събереш много точки, ако се подложиш на психотест за стрес.
— Не възнамерявам да се подлагам на подобен тест.
— Не съм и допускала, че възнамеряваш. — Поради някаква причина представата как Елайъс се подлага на подобен тест я накара да се усмихне. — Вместо това вероятно би предпочел да се взреш в повърхността на хубаво бистро езеро.
— Да.
Хвърли му кос поглед.
— Имаш ли нещо против да ти задам един въпрос?
Той сякаш се стегна.
— Не.
— Защо ми разказа всичко това? При първата ни среща останах с впечатление, че си от силния, мълчалив тип хора.
Той се усмихна.
— Още ли си изпълнена с подозрения към мен?
— Предпочитам да го приема като проява на предпазливост. Подозрителността е свързана с параноидни асоциации, а не мисля, че съм стигнала дотам.
— Добре — предпазлива. Отговорът на въпроса ти е: разкрих ти част от себе си като подарък, защото искам нещо от теб.
— По дяволите! Знаех, че има нещо.
Не бе обидена, нито дори разочарована. Очакваше някаква уловка през тази кратка вечерна разходка. Елайъс не бе от мъжете, които биха споделили интимни тайни с някого, освен ако нямаше нещо предвид.
— Хайде да го чуя — рязко подкани тя. — Какво искаш от мен? Ако е нещо, свързано с подновяването на наемните договори, си губиш времето.
— Не ме интересуват наемните договори. От теб искам единствено да ми дадеш шанс да те опозная.
Закова се на място и се обърна да го погледне.
— Моля?
— Чу ме. — Сякаш бе най-естественото нещо на света, сякаш редовно се разхождаха заедно по скалите. Елайъс се пресегна и взе ръката й. — Мой ред е да ти задам въпрос.