4.
Приближаващата буря превръща повърхността на морето в стомана и сребро.
Само страхът се вижда ясно в такова огледало.
Силната ръка на Елайъс се обви около пръстите на Чарити и тя мигом се напрегна. Беше силен. По-силен, отколкото си даваше сметка. Но въпреки това тя не усещаше и частица от клаустрофобията, обземаща я през дните, когато излизаше с Брет Лофтъс. И определено не изпитваше потребност да се съпротивлява или да бяга, както се случи миналия месец при опита на Рик Суинтън, помощникът на Гуендолин Пит, да я омае с мазния си чар.
Сега поне със сигурност разбра: няма да получава пристъпи на паника до края на живота си, когато някой мъж я докосне. Какво облекчение!
Усети как я обзема еуфория. Най-после е излекувана. Даде си сметка за появата на глуповата усмивка върху устните й.
А после почувства как през тялото й преминава тръпка. Усещането не бе остро, но определено я напрегна.
Едва след няколко секунди осъзна унищожителния прилив на привличането. Спря да се хили, затаи дъх и почти се препъна, осъзнавайки какво точно владее сетивата й. Значи такова е истинското сексуално привличане.
— Добре ли си? — попита Елайъс, докато я изучаваше внимателно.
— Да. — По дяволите. Направо бе останала без дъх. — Добре съм. Просто се спънах. Скоро ще бъде съвсем тъмно.
Изгледа я странно, без да каже нещо. През годините бе имала една-две приятни и истински връзки; не бяха много, защото почти никога нямаше време. От деня, когато лавината уби майка й и пастрока й животът вече не й принадлежеше. Единствената й цел бе да спаси „Труит“ за следващото поколение. А после разви онази глупава фобия спрямо клетия Брет.
И понеже непрекъснато се явяваше ту едно, ту друго никога не бе преживявала нещо, което дори бегло да напомня за това диво, разтърсващо вълнение.
Моля Те това да не е поредният пристъп на паника, помисли си тя. Моля Те. Не и с този мъж. Никакви тъпи фобии повече. Чувството е толкова приятно.
Потресе я най-вече усещането за интимност. Сякаш Елайъс й позволяваше да долови част от собствената му енергия. Зачуди се дали и той е леко разтресен от нея. После се запита какво ли ще е да го целуне.
По-различно, прецени тя, след като набързо обмисли въпроса. Много по-различно. Толкова необичайно, колкото — да речем — пристигането на флотилия космически кораби, управлявани от извънземни.
— Е, добре, твой ред е — подхвана тя припряно. — Какъв е въпросът ти?
— Веднъж Хейдън спомена, че преди година не просто си отворила книжарница тук, но си положила и доста усилия да оживиш бизнеса на другите дребни търговци по кея Крейзи Отис.
Чарити направи гримаса.
— Това е силно преувеличено. През последните две години туристите се увеличават постепенно. Те не знаят много за нас, но кеят е естествен притегателен център. Просто трябваше да се намери причина летовниците и местните хора да се отбиват. Една книжарничка добре изпълнява тази роля.
— Освен това не скри какво влияние си оказала върху останалите съдържатели, за да станат по-делови. Идвали при теб за съвети. Похвали те, например, че, си убедила Бея да инсталира машината за еспресо.
— Имам предимството да съм прекарала няколко години в света на корпорациите — напомни му тя. — Не съм създадена за него, но определено научих някои неща. Когато другите идват при мен с въпроси, опитвам се да им помогна. Но истината е, че аз им дължа много повече, отколкото те на мен.
— Как така?
Тя се поколеба, точно като него преди малко, за да намери подходящите думи.
— Когато дойдох тук, бях напълно изпепелена. — Хвърли бърз поглед към профила му. — Вероятно си чул някои клюки?
— Някои.
Тя издиша дълбоко.
— Е, повечето отговарят на истината. Направих направо срамна сцена на партито, организирано, за да обявя годежа си с изключително приятен мъж на име Брет Лофтъс. Всъщност се паникьосах пред половината делови свят на Сиатъл. Чувствах се ужасно. Искам да кажа, Брет не е виновен, че е толкова едър и аз… Е, няма значение.
— Толкова едър? — повтори Елайъс със странно равен тон.
— Да, нали разбираш… — Чарити махна безпомощно с ръка. — Прекалено висок, прекалено едър. Целият. За мен, искам да кажа.
Не беше честно, мина й през ума. Терапевтът й бе обяснил, че не телосложението на Брет е истинският проблем. За жалост мозъкът й свързваше страха от връзката им с физиката му. В резултат се получи истинска фобия.