Докато я придръпваше по-близо кракът му продължаваше да стои върху цокъла на оградата. Усети се притисната до онова интимно място между бедрата му и през тялото й премина великолепна тръпка.
Прибоят на вълните в залива и напътствията на Гуендолин Пит към последователите й избледняха в далечината. Чарити бегло си даде сметка за неспособността на сетивата си да се фокусират върху околната действителност. Бяха изцяло заети с възприемането на стегнатото стройно тяло на Елайъс до своето. Долавяше топлината му, привличаща я със силата на магия.
Напомни си, че доверието, което й оказа Елайъс, не е достатъчна причина да му вярва. Та тя дори не беше сигурна дали й е казал истината. Той бе прикрит, умен мъж. И нямаше никакво съмнение, че е малко чудноват.
Предупреждението на Дейвис изплува в съзнанието й. Внимавай с Уинтърс. Според слуховете той не е обикновен играч, а истински победител. Всеки път.
Досегът на Елайъс обаче не пробуждаше никакви предупредителни сигнали. Напротив: колкото по се приближаваше, толкова по-близо до него желаеше да бъде.
Когато той сведе глава, за да докосне устните й, за една разтърсваща секунда тя осъзна, че всичко, което подозираше беше истина. Целуването с Елайъс определено бе ново по различно усещане. Горещо, сексуално и невероятно удовлетворително.
Някакво омайно цвете, дремало в нея през целия й живот, изведнъж разцъфна. Мускулестото бедро на Елайъс се притисна в нейното и я заклещи между краката си. Обви врата му с ръце и разтвори устни.
Елайъс простена. Тръпки преминаха по тялото му.
Чарити бе омаяна от усещанията, които се разляха в нея. Целувката на Елайъс бе по-тъмна от нощта. Беше пълна с тайни и неразбираеми значения. Нужен бе цял живот, за да се изследва и опознае тази целувка. Радост и възбуда я обзеха, докато се отдаваше на неподозираните дълбини.
— По дяволите.
Елайъс откъсна устните си от нейните с рязко отмятаме на главата. Със затруднение си пое въздух.
Чарити го погледна смаяно. Очите му проблясваха в сенките. Изражението му бе сериозно. Дишаше трудно и накъсано, сякаш е бягал маратон.
— Извинявай — промълви той. — Всичко става прекалено бързо. Не възнамерявах да е така. Не така скоро. Не искам да те притеснявам.
— Всичко е наред, наистина. — Докосна бузата му и усети как челюстите му се стягат. Жизнерадостно чувство от женското й въздействие премина през нея. — Нямах абсолютно нищо против.
Елайъс изглеждаше развеселен, но и зашеметен. Остана загледан в нея дълго, а после, простенвайки мъчително, отново залепи устните си към нейните.
Направи нещо, което Чарити бе готова да се закълне, че е невъзможно: задълбочи още повече целувката си. Ръцете му настойчиво се обвиха около нея и я наместиха още по-плътно към подчертаната му ерекция. Докосна с ръка ребрата й и я плъзна, докато палецът му не се озова под тежестта на едната й гърда.
Сега бе ред на Чарити да потрепери.
Някъде в далечината чу как долу на плажа пак подхващат песента, но не й обърна никакво внимание. В момента значение имаше единствено Елайъс. Дланта му отново се размърда и той я положи върху гърдата й. Усещаше топлината на ръката му през плата на блузата.
Съзнанието й едва регистрира първите приглушени викове. Тя ги изключи, без дори да си даде сметка, но Елайъс внезапно прекъсна изцеждащата целувка.
— Какво, по дяволите…
Той вдигна глава и се заслуша.
Чарити премигна — опитваше се да проясни главата си. Усети сексуалното напрежение у Елайъс. Съвсем объркана, понечи да отстъпи назад.
Последва нов вик.
Този път Чарити го чу ясно. Женски глас, наполовина ядосан, наполовина изплашен.
— Не ме докосвай! Ще й кажа. Кълна се, ще го сторя.
— Идва оттам, отзад — посочи Елайъс. — Мисля, от далечния край на къмпинга.
Пусна Чарити и се извърна гъвкаво. Тръгна с плъзгащи се, безшумни стъпки, които го отведоха при редица по-стари каравани.
Чарити го видя да се насочва към самотна бяла каравана, паркирана в задната част на къмпинга.
— Пусни ме, дяволите да те вземат! Ще кажа на Гуендолин.
Чарити се затича след Елайъс.
Докато го настигне, той вече се изкачваше по стъпалата на бялата каравана. Видя как със замах отваря металната врата и нахълтва във вътрешността.
Чу отвътре сподавен писък, последван от ядосан мъжки вик.
— Какво, по дяволите, търсиш тук? — изкрещя мъжкият глас. — Махни си шибаните ръце от мен или ще наредя да те арестуват.
Чарити спря на място — нечий силует със залитане излезе от караваната. Мигом разпозна Рик Суинтън.
Далеч не бе така привлекателен, както обикновено, забеляза тя с известно задоволство. Всъщност изглеждаше доста глуповато, залитайки на най-горното стъпало.