Рик се подхлъзна и падна. Изтърси се на земята и шумно изпухтя.
На прага се появи Елайъс. Изглеждаше спокоен и овладян като сърцето на ураган.
Чарити напрегнато се втренчи в него.
— Добре ли си?
Елайъс я погледна сякаш въпросът й го изненадваше.
— Да. Този мерзавец опипваше вътре някаква жена.
— По дяволите. — Рик изплю попадналата в устата му пръст и се надигна да седне. Отметна кафявите си коси от челото и свирепо изгледа Елайъс. — Ще наредя да те арестуват, копеле такова. Чу ли ме, кучи сине? Ще те съдя за това!
— Ще ти е трудно да заведеш дело и да изчакаш присъдата, преди космическите кораби да пристигнат тук в понеделник. — Елайъс бавно слезе по стъпалата. — Но все пак опитай.
На прага застана млада красива жена. Стискаше реверите на робата си на Пътешественик.
— Арлин — възкликна смаяно Чарити. — Господи! Добре ли си?
— Да, добре съм. — На оскъдната светлина на къмпинга Арлин имаше вид на разгорещена и ядосана. Пясъчнокафявите й коси, измъкнали се от препаската, се спускаха безразборно по раменете. Впери свиреп поглед в Рик, оправяйки дългата бяла роба с качулка. — Да не си посмял някога да ме докоснеш пак, Рик Суинтън. Чу ли ме? Никога!
— Нарани ли те? — попита Чарити, забързана към стъпалата на караваната.
— Той е гнусен лъжец, но не ми е направил нищо. — Арлин премигна. — Какво правиш тук, Чарити?
— Елайъс и аз излязохме да се поразходим и те чухме да викаш.
Рик стана и изтупа прахта от широките си черни панталони. Синята му копринена риза на Пътешественик, която носеше разкопчана до пъпа, също бе покрита с прах. Множеството златни верижки на врата му проблясваха на оскъдната светлина. Погледна Чарити навъсено.
— Трябваше да не си навираш носа в чужди работи. Не всички имат проблеми със секса като теб. Някои от нас са съвсем нормални.
Елайъс погледна към Чарити, докато слизаше по стъпалата.
— Вие двамата познавате ли се?
— Да ти представя Рик Суинтън, помощникът на Гуен Пит.
Елайъс изгледа Рик с ледено презрение.
— Хайде да прескочим здрависването, Суинтън. Не е изключено да се изкуша да счупя ръката ти.
Очите на Рик се присвиха.
— Ще съжаляваш, който и да си.
— Името ми е Уинтърс. Елайъс Уинтърс. Внимавай правилно да го изпишеш, когато подаваш оплакването си.
— Копеле!
— Това е Арлин Фентън. — Чарити леко обви раменете на момичето с ръка. — Приятелката на Нюлин.
Елайъс кимна.
— О, господи, Нюлин. — Брадичката на Арлин рязко се вирна. Очите й станаха необичайно кръгли. — Чарити, обещай ми да не му споменаваш за случилото се. Страшно ще се разгневи. Знаеш, че така ще стане. И без това е дълбоко разстроен заради предстоящото ми заминаване с космическите кораби.
— Какво точно се случи тук? — попита Чарити.
— Рик ми каза, че има специална информация за събитията около пристигането на корабите — прошепна Арлин. — Била съм една от избраниците, които ще установят първите контакти. Обеща да ме научи на таен код, чрез които да общуваме с извънземните.
— Глупости. — Рик я изгледа изпепеляващо. — Налетя ми като всички кучки под шейсет години сред тази сбирщина. Приех предложението… а тя изведнъж стана добродетелна. Само дразни мъжете, такава е тя. Точно като теб, госпожице Непорочност. Вие и двете сте от типа, дето възбуждате мъжете съзнателно, а после пищите до бога, че са ви изнасилили, когато някой се опита да пробва какво предлагате.
— Още една думичка — тихо промълви Елайъс, — и никога няма да си в състояние да пробваш какво предлагат жените.
Арлин отметна глава назад.
— Лъжеш, Рик Суинтън. Подготвям се за Пътуването, както ни посъветва Гуендолин. Всички трябва да се подготвим да отидем на по-висше ниво, където сексът ще е по-чисто, нефизическо действие.
— О, я стига — изсумтя Суинтън.
— И освен това — продължи Арлин, — ако щях да се будалкам с някого, това определено нямаше да си ти. Имам си чудесен приятел и ще направя всичко, за да дойде с мен, настъпи ли времето да се качваме на корабите. И още нещо ще ти кажа: ако Гуендолин узнае какво правиш зад гърба й, ще те разкара начаса.
— Проклета малка кучка. — Рик бързо отстъпи, понеже Елайъс се насочваше към него. — Да не си посмял да ме докоснеш, Уинтърс.
— Остави го — обади се Арлин с подчертано отвращение. — Добре съм и можеш да се обзаложиш, че никога няма да допусна да се озова отново насаме с него. Той е перверзен, ако ме питате мен. Само да видите какво има вътре в караваната му. И си въобразява, че е възбуждащо. Но нищо от това няма да има значение след понеделник.