— Не съм сигурен. — Елайъс се загледа в слоя прах върху машината за предсказване на бъдещето. — Според мен прахта създава друга атмосфера.
— Пълни глупости. — Чарити избърса ръцете си една в друга. — Придава неугледен вид. И определено трябва да подобриш вътрешното осветление. Магазинът прилича на пещера.
— Вчера следобед влязоха две хлапета. Струва ми се, призрачният ефект им допадна.
— Всичко, което пречи на клиентите да видят какво купуват, не е от полза за бизнеса.
Чарити вдигна една кутийка и с любопитство натисна закопчалката.
— О, Чарити, внимавай. Тези кутийки са пълни с…
— Не ме разбирай неправилно. Добра идея е да се поддържа тайнствена атмосфера в магазин като „Талисмани и дрънкулки“, съгласна съм, но не бива да се престараваш. Няколко старомодни лампи, особено там отзад, биха били добро разре… Олеле!
От кутията изскочи огромен космат паяк.
— Господи! — извика Чарити и хвърли кутийката.
— Хе-хе-хе… — обади се Крейзи Отис от пръчката си; блестящите му очи сияеха злорадо.
— Опитах се да те предупредя. — Елайъс се измъкна иззад тезгяха и тръгна по пътеката. — Това са кутии с изненади. Във всичките има изкуствени паяци с пружинки.
Чарити бързо се съвзе.
— Трябваше да съм по-внимателна. — Натика паяка обратно в кутията и решително затвори капака. — Докато съм жива, няма да разбера какво е привлекателното на такъв тип стока.
— Тя е за деца.
— Е, както споменах, намирам за добра идея при първа възможност да си набавиш няколко красиви лампи. Но всичко по реда си. Първо трябва да избършеш праха.
Тя млъкна и деликатно кихна.
— Ще видя какво мога да направя. — Загледа се как вади хартиена кърпичка от джоба на полата. — Чарити, ще дойдеш ли на вечеря при мен тази вечер?
Над притиснатата към носа й кърпичка очите се уголемиха.
— На вечеря?
В този момент вратата се отвори. Раздразнен от прекъсването, Елайъс погледна към предната част на магазина. Последното нещо, което желаеше в момента, бе клиент.
Мъж с пищно лице, в панталони, шити по поръчка, в бяла риза, опъната при копчетата, и с обувки от скъпа кожа стоеше на входа. Очите му святкаха решително зад стъклата на прекалено големите му очила. В пухкавата си ръка държеше скъпо кожено куфарче. Квадратният пръстен с диамант на лявата му ръка беше толкова грамаден, че Елайъс го виждаше съвършено ясно от мястото си в средата на магазина.
Чарити изчисти носа си и бързо се извърна.
— О, здравей, Лейтън. Какво правиш тук? Познаваш ли Елайъс Уинтърс? Елайъс, това е Лейтън Пит, собственикът на „Пит риалити“.
Елайъс кимна енергично и поздрави:
— Пит.
— Уинтърс — подхвана напевно Лейтън с жизнерадостен глас, който отекваше в стените, — приятно ми е да се запознаем.
Тръгна напред с протегната ръка.
Елайъс неохотно се здрависа, като максимално съкрати процедурата. Точно както се опасяваше, дланта на Лейтън се оказа неприятно влажна. Щом приключи древния ритуал, Елайъс тайно избърса ръка в джинсите си. Долови веселото пламъче в очите на Чарити.
— Чарити — обърна се към нея Лейтън. — Радвам се да те видя. Фантастичен ден, какво ще кажеш? Досега лятото беше хладно. Да се надяваме топлото време да се задържи.
— Добре е за бизнеса — промърмори Чарити учтиво.
— Така е, така е. — Лейтън отново се обърна към Елайъс. — Уинтърс, тъкмо теб искам да видя. Ще ми отделиш ли няколко минути? Искам да поговорим за една сделка. Мисля, ще ти допадне.
— Не може ли да почака? — попита Елайъс. — Чарити точно ми даваше някои съвети как да се справям с магазина.
Лейтън намигна и се усмихна широко.
— Сякаш имаш нужда от съвети, опре ли работата до бизнес.
Чарити хвърли престорено изумен поглед към часовника си.
— Господи, кое време е станало. Елайъс, трябва да бягам. Обещах на Нюлин, че ще го пусна да излезе по-рано на обяд днес. Арлин ще дойде от къмпинга на Пътешествениците, за да е с него.
— А за довечера? — попита Елайъс навъсено.
Усмихна му се лъчезарно.
— По една случайност съм свободна тази вечер.
— Шест и половина — подметна бързо той. — Ще дойда да те взема.
— Не е нужно. Сама ще намеря пътя. Къщурката ти не е толкова далеч от моята. — Хвърли поглед на Лейтън. — Ще се видим отново, Лейтън.
Той й кимна небрежно — явно цялото му внимание бе съсредоточено върху предложението, което се канеше да направи на Елайъс.
— Непременно. Радвай се на доброто време тук.
Елайъс погледна с тъга как Чарити изчезва през входната врата. Днес отново бе облякла една от ефирните си памучни рокли и слънцето отвън очерта сексапилния силует на краката й.