— Винаги имам време да вместя няколко часа, за които ще ми се заплати добре. Колко дребна е работата ти?
— Искам да откриеш всичко възможно за жена на име Гуендолин Пит. Допреди година е живяла в Уиспъринг Уотърс. Сега отново е тук, но ме интересува къде е била през последните дванадесет месеца.
— С какво се занимава?
Елайъс чу изскърцване в другия край на жицата и се досети, че Крейг се обляга на стола.
— В момента ръководи секта, която очаква извънземни. Някога обаче се е занимавала с недвижими имоти.
— Извънземни, значи? Наистина се срещаш с интересни хора в твоя бизнес, Уинтърс.
— Дори прекалено интересни. Звънни ми, щом научиш нещо.
— Непременно. Как върви бизнесът ти в магазина за дрънкулки?
— Точно както ми се иска — бавно.
Крейг се засмя.
— Давам ти най-много шест месеца. В началото на пролетта пак ще си в Сиатъл.
— Не мисля, че си прав, Крейг.
Чарити цъфна на вратата — светлата й рокля с висока талия изглеждаше по-ефирна от въздуха. Елайъс усети как стомахът му се стяга от предчувствия. Дълбокото кръгло деколте и малките буфан ръкави придаваха на тоалета нещо изкусително и същевременно невинно. Няколко кичура от небрежно събраните на тила кестеняви коси се спускаха край бузите й.
Носеше бутилка изстудено бяло вино. В очите й проблясваше женска пакостливост. Елайъс се досещаше за чувството й, че тя доста добре контролира ситуацията. Искрено се притесняваше, защото май наистина беше права. Пое дълбоко въздух и призова цялата си решителност.
— Не знам дали бялото вино ще е подходящо за менюто тази вечер — обяви тя и му подаде бутилката.
— Вечерта е подходяща за бяло вино. — Пое бутилката и отвори вратата широко, за да й направи път. — Влизай.
— Благодаря. — Погледна надолу и се усмихна при вида на босите му крака. Без да промълви думичка, събу сандалите си, постави ги прилежно до вратата и влезе в малката всекидневна, като се огледа с любопитство. — Какво искаше Лейтън Пит днес следобед?
— Сред многото други неща се възхити на чувството ми за хумор.
Докато минаваше край него, Елайъс вдъхна аромата на парфюма й. Леката материя на полата й за миг се уви около джинсите му. Вечерта се очертаваше като много дълга.
— Безплатен съвет — промърмори Чарити. — Не вярвай на всичко, което ти разправя един търговец.
— Ще го запомня.
Крейзи Отис, покачил се на най-горната пръчка в клетката си, вдигна поглед от дървената играчка, която усилено кълвеше. Погледна строго Чарити и изграка в знак на поздрав.
— Лесно е да се досети човек защо според някои учени птиците са роднини на динозаврите — отбеляза Чарити. — И на едните, и на другите им липсват маниери.
Елайъс постави виното на плота.
— Отис все пак ти каза „Здравей“, нали?
— Кой знае какво ми е казал? Крейзи Отис само кряска и вика. — Чарити приближи клетката и погледна Отис отблизо. — Но трябва да призная колко добре се е настанил при теб. Радвам се, че двамата се разбирате. Известно време се притеснявах малко за него.
— Ако не го беше прибрала, сигурно съвсем щеше да се поболее.
— Нямах представа как да се държа с един депресиран папагал. Звъннах на ветеринарен лекар в Сиатъл, но той не ми помогна особено. Затова по-скоро се доверих на инстинктите си.
Отис килна глава, за да я погледне по-отблизо.
— Хе-хе-хе…
Чарити направи гримаса.
— Никога не си ми засвидетелствал и грам благодарност, Отис.
— Просто е прекалено горд да признае, че е имал нужда от теб — обясни Елайъс.
— Да, да. Знаеш ли, Хейдън веднъж ми разказа за умението на Отис да говори. Аз обаче никога не съм го чувала да прави друго, освен да кряка, да съска и да пелтечи неразбираемо.
Елайъс отвори чекмедже, за да открие тирбушон.
— Напълно съм убеден, че Отис ще проговори, стига да има какво да каже.
— Чакам този момент със затаен дъх. — Чарити се извърна от Отис и огледа оскъдно обзаведената стая. — О, мебелите ти още не са пристигнали. Редно е да имаш някои неща. С удоволствие ще ти заема столове и маса. Донесох си всичко от Сиатъл.
— Благодаря, но не са ми нужни повече мебели.
Това не отговаряше съвсем на истината, мина му през ума, докато се захващаше с тирбушона. Да се люби с Чарити на тесния матрак щеше да бъде голямо предизвикателство. Ала не биваше да се притеснява за това точно тази вечер, естествено. В Тал Кек Чара контролът бе всичко.
— Този пределно изчистен стил, предполагам, е свързан с тайнствената философия на водата.
— Тал Кек Чара. Права си.
— Тал Кек Чара? Така ли се нарича?
— Преведено най-свободно означава Пътя на водата. Точният превод е доста по-сложен.