Елайъс изведнъж си даде сметка, че сега, когато Хейдън е мъртъв, той вероятно единствен в Щатите знае точния превод на древните думи. Усещането бе доста зловещо и самотно.
— Разбирам. — Чарити се наведе да докосне тежката, наполовина пълна с вода стъклена купа върху ниската масичка. — Красива вещ.
Елайъс се извърна и я видя как тя се взира в купата.
Нещо в него се сви.
— Подарих я на Хейдън преди няколко години.
— Той очевидно я е ценил. — Прокара замислено пръст по ръба на дебелото стъкло. — Това е единственият декоративен елемент тук.
Елайъс се замисли върху думите й.
— Сигурно я е харесал.
Напрежението в него поизчезна. Беше права. Хейдън вероятно е ценил купата доста високо, за да я държи на показ в иначе спартанската стая.
Чарити прекоси малкото разстояние до мястото, определено за кухня.
— Говорехме за Лейтън. Направил ти е комплимент за чувството ти за хумор, с цел да ти продаде недвижима собственост ли?
— Не. Информира ме, че е играч.
— Играч?
— Човек, който дърпа конците. От когото зависят разни неща. Тук в градчето бил голяма клечка.
— Хм… А има ли специална причина да си даде труда да дойде до кея, за да ти го съобщи?
Елайъс извади две чаши от шкафа.
— Допускал нещата в Уиспъринг Уотърс да се раздвижат.
Тя сви рамене.
— И градската управа се надява на същото.
— Пит подсказа, че знае нещо конкретно. Чуждестранен инвеститор възнамерявал да превърне градчето в курорт с минерални бани и игрище за голф.
— Курорт? Наистина е нещо конкретно. — Чарити се загледа как той пълни чашите с охладеното бяло вино. Погледът й беше замислен. — Вижда ли ти се вероятно Лейтън да има представа за какво точно приказва?
— Не мога да определя. — Подаде й чаша. — Но съм готов да се обзаложа, че каквото и да предполага, събитията са свързани с култа към извънземните на бившата му съпруга.
Очите й срещнаха неговите.
— А не с теб?
— Не с мен.
— Интересно. Това поражда въпроса какво ще се случи в понеделник.
— Обадих се на мой приятел в Сиатъл. Юрист на име Торгут. Специализирал е корпоративно право, фирмата му разполага с цяла гвардия сътрудници. Помолих го да открие с какво точно се е занимавала Гуендолин Пит през последните няколко месеца.
— Нещата стават все по-мистериозни, нали?
— Не е изключено да се окажат и много по-прости, отколкото изглеждат. — Елайъс се облегна на плота и отпи от виното. Беше пивко и ароматно. Точно както Чарити. — Изглежда в крайна сметка ще се окаже, че става въпрос за пари.
— Е, ще изчакаме до понеделник вечер и ще видим какво ще се случи. — Очите на Чарити блестяха над ръба на чашата. — Кой твърди, че животът в малкия град не е вълнуващ?
— Не и аз.
Погледна я и изведнъж почувства неспособността си да откъсне очи от нея.
Въздухът помежду им буквално се нажежи. Невидимите флуиди помежду им бяха заредени с цял спектър от възможности. Няма за къде да бърза, напомни си той. Наистина не е необходимо. Няма да допусне приливът да го отнесе.
Чарити премигна първа.
— Какво ще вечеряме?
— Салата от артишок с печени пълнозърнести питки. Равиоли със спанак, сърцевина на марули и лешници в галета с бишкоти за десерт.
Очите й се разшириха.
— Впечатлена съм.
Наслади се на смайването й.
— Изненадах се да открия бишкоти в бакалницата на Уиспъринг Уотърс, признавам си.
— Береш плодовете на месечните ми усилени преговори с управителя на бакалницата. Господин Гединг и аз сключихме сделка. Той набавя каквото искам, а аз плащам по цени на дребно.
— Звучи ми честно.
Очите й се развеселиха.
— Споменавала ли съм ти някога колко се възхищавам от мъж, който умее да готви?
— Струва ми се, не. — Остави чашата си на плота и се обърна към печката. — Но не се притеснявай. Можеш да продължиш темата.
— Дадено. Дълбоко, дълбоко се възхищавам от мъж, който умее да готви.
Тя отново флиртуваше. Добър знак, помисли си Елайъс. Точно такива искаше да са нещата между тях. Номерът бе да се задържат по плитчините, където и двамата биха се позабавлявали, без да има опасност да навлязат в дълбокото.
— Ще се постарая да не се възползвам от слабостта ти към добрите готвачи — обяви той, докато поставяше тенджерата с вода върху старата печка. — Как е Нюлин?
Закачливите пламъчета в очите й изчезнаха.
— Малко се притеснявам за него. Страхува се от поведението на Арлин, когато космическите кораби не се появят. Ще ми се да можех да го убедя да не се тревожи, но истината е друга — самата аз не виждам как ще се справи със събитията, когато настъпят.
— Ще държим Нюлин под око — обеща той.