Днес вече бе съвършено очевидно, колко лесно можеше да бъде въвлечена в опасна връзка снощи. И единствено тя щеше да си е виновна. Прекара цялата вечер, флиртувайки безразсъдно. Искаше Елайъс отново да загуби самоконтрол, както стана на скалите. Искаше да види страстта да проблясва в очите му, да усети силните му ръце върху себе си, да знае, че е в състояние да го възбуди.
Но слава богу, снощи Елайъс се придържаше към дзен притчите. В стремежа си да докаже способността на своята прословута сила за самоконтрол й даде шанса да си възвърне ума.
Нужно й бе време. Трябваше да обмисли нещата задълбочено. Преди да предприеме по-решителни стъпки трябва да научи още доста неща за Елайъс Уинтърс. Не бива да забравя съвета на Дейвис: Внимавай с Уинтърс Според слуховете той не е обикновен играч, а истински победител. Всеки път.
И както лично се бе убедила, май беше точно така.
Каквото и да бе писано да се случи между нея и Елайъс, определено трябва да бъде отложено, докато се опознаят по-добре. Много по-добре.
Дрън-дрън.
Държеше си тази лекция от часове. Думите бяха запечатани като молитва в съзнанието й. Започваше да звучи като Крейзи Отис.
— Добро утро, Чарити.
Токчетата на италианските обувки на Филис чаткаха по пода на магазинчето.
— Здравей, Филис. — Чарити нарочно се настани зад тезгяха. — Нещо ми подсказва, че не си дошла да си купиш книга. По работа ли си тук, или заради политиката?
— И от двете по малко.
Филис спря и дари Чарити с хладна усмивка — изключително широка, но без никаква топлина. Беше отрепетирана, чаровна усмивка, която показваше цял ред ярки бели зъби.
Лесно е да не харесваш Филис, помисли си Чарити. Заради битката относно съдбата на кея Крейзи Отис двете се превърнаха в свирепи противнички. В Уиспъринг Уотърс вече се носеха легенди за сблъсъците им, когато и двете участваха в събранията на градската управа. Чарити обаче изпита дълбоко състрадание към новата си противничка и така бе обречена още първия ден при запознанството им.
Съзнаваше колко глупави са чувствата й и полагаше огромно усилие да ги прикрие, но не успяваше да се отърси от тях. Филис и напомняше какво представляваше самата тя някога: класически пример на човек, готов да постигне всичко, неизтощим работохолик, непрекъснато зает с ясни цели. Зачуди се дали Филис някога е изпитвала пристъп на паника.
Филис, завършила право във Вашингтонския университет, ръководеше собствена кантора в Уиспъринг Уотърс. Изпълняваше кметските си задължения с несекваща енергия. Намираше време да участва във всички кампании за подходящи кандидати за щатски избори и си осигуряваше покани за съответните коктейли в Сиатъл и Олимпия.
Беше стройна жена, малко над тридесет годишна. Със своята изтънченост положително би направила впечатление в Сиатъл, ала в малко градче като Уиспъринг Уотърс се открояваше така драстично, че изглеждаше не на място.
Филис бе единствената жена тук, която ходеше неизменно облечена в костюм. За днес бе подбрала шито по поръчка ленено сако, вече достатъчно измачкано, макар да бе едва десет и пет. Впечатляващите му подплънки придаваха на силуета й вид от четиридесетте години.
Филис пътуваше с колата си до Сиатъл поне веднъж месечно, за да подстригва светлокестенявите си коси. След като Дженифър Пит насади у всяка жена в града вкус към идеално поддържаните нокти, Филис стана редовна клиентка в салона за маникюр на Рейдиънс. А Рейдиънс създаде за нея специален цвят — бледомораво Дартмур.
— Сама ли си? — попита Филис и се огледа из очевидно празната книжарничка.
— В момента — да. Помощникът ми пие кафе с мляко при Бея, а е още рано за туристите, които идват тук за уикенда. С какво мога да ти бъда полезна?
— Исках да поговорим за новия собственик на кея Крейзи Отис.
— Защо не поговориш направо с него?
— Вече опитах. — Устните на Филис се свиха. — Показа се любезен, но несговорчив. Непрекъснато искаше да говорим за вода, ако правилно съм го разбрала.
— Ходила си да се видиш с Елайъс?
Чарити се смая от неприятната вълна, която премина през нея. Надяваше се да не е ревност.
— Срещнахме се случайно в пощата. Не прояви никакъв интерес към думите ми.
Чарити се поуспокои малко.
— Е? Какво очакваш да направя?
Филис сниши тона си до съвършено поверителен.
— Разбрах, че двамата се виждате.
— Всеки ден. — Чарити се усмихна непринудено. — Няма начин да не се срещаме, щом държим магазинчета на кея.
— Не това имах предвид и струва ми се, го разбираш. — В очите на Филис се появиха ледени пламъчета. — Говори се, че излизате заедно.