— Да работите с него ли?
— Всички сме заинтересовани от модернизирането на кея Крейзи Отис. Ако той осъществява сделка за чуждестранни инвеститори, както подсказа Лейтън Пит, ни е нужно да разполагаме с информация.
Чарити я погледна още по-смаяно.
— Искате да шпионирам за вас?
Филис се намръщи, после се изчерви под грима си.
— Прекалено драматично поставяш въпроса, Чарити. Просто те молим да изпълниш гражданския си дълг.
— Хм… Гледала ли си някога един стар филм на Хичкок — Всеизвестно! Шпионски трилър от четиридесетте години с Кари Грант и Ингрид Бергман. Ингрид трябва да прелъсти и да се омъжи за лошия, за да следи постъпките му отблизо. Всички й обясняват, че е длъжна да го направи.
Очите на Филис се присвиха.
— Не виждам връзката.
— Май си права. Наистина не приличам особено на Ингрид Бергман, нали?
Млъкна, виждайки застаналия на прага зад Филис Нюлин.
Нюлин, с чаша мляко с кафе в ръка, се поколеба.
— Да изчакам ли отвън, Чарити?
— Няма нужда, Нюлин. — Чарити му се усмихна. — Кметицата и аз току-що приключихме разговора.
Филис свъси вежди по посока на Нюлин. После отново се обърна към Чарити.
— Помисли върху предложението ми. Важно е за всички ни. Не е изключено да се окаже, че бъдещето на градчето зависи от решението ти какво ще предприемеш.
— Само на това градче ли? Божичко, не знам, Филис Всичко по-малко от съдбата на свободния свят ми се струва като губивреме за талантите ми.
— Проявяваш страхотно тесногръдие.
Филис се извърна и напусна магазина, без да пророни нито дума повече.
Нюлин влезе зад тезгяха.
— Нещо не е наред ли?
— Нищо повече от обичайното. Кметицата се вълнува за кея.
— По-добре да се тревожи повече как да накара Ханк Тубърн да арестува Гуендолин Пит.
— Действията на Гуендолин Пит не са незаконни — напомни му Чарити предпазливо.
— А би трябвало да бъдат обявени за такива. — Нюлин изгълта половината кафе. — Кметицата работеше доста по-усилено да прогони Пътешествениците, когато за пръв път се появиха в града. Помниш ли как в началото на юли постоянно изпращаше Тубърн да проверява дали не нарушават хигиенните и безопасните норми?
— Помня.
— А после, поради някаква причина, престана.
— И постъпи доста разумно, Филис стигна до логичното заключение, че не може да предприеме нищо и трябва да изчака крайния срок. С малко късмет Пътешествениците сами ще се разпаднат като група, когато космическите кораби не пристигнат.
— Вероятно. — Нюлин стисна зъби. — А може и да не го сторят. Хората стават доста странни, когато се касае за такива неща. Гуендолин Пит има да отговаря за доста неща, ако ме питаш. Някой трябва да се справи с нея.
Малко преди четири часа Елайъс окачи новата пръчка с пера за почистване на прах, дадена му от Чарити, и погледна Крейзи Отис.
— Ето, почистих. Но продължавам да твърдя, че Чарити не е права. Малко прах придава по-задушевна атмосфера на мястото.
Отис отвърна нещо неразбираемо.
— Не се вижда пукнат клиент. Май най-оживеният период за днес мина. — Елайъс се приближи към пръчката му. — Да отидем ли да видим как се справя Япи с поправката на въртележката?
Отис наклони глава и с царствено достойнство стъпи върху рамото на Елайъс.
Елайъс излезе от магазина, зави надясно и се насочи към далечния край на кея. Днес се чувстваше добре, независимо от неприятния посетител през нощта.
След къщурката Суинтън наистина бе посетил малкия офис в задната част на „Талисмани и дрънкулки“. Ала като се изключи разхвърляният боклук от кошчето, в което Суинтън очевидно се бе спънал в тъмното, не бяха нанесени никакви щети. Елайъс се зачуди какво ли е разбрал среднощният му посетител от скучната купчина фактури, каталози, ордери и касови бележки, задръстили шкафа.
Елайъс си отбеляза на ум да звънне на Крейг Торгут и да го накара да провери миналото на Суинтън, както това на Гуендолин Пит.
По-рано следобед на кея бе доста оживено, но нещата позамряха след четири. Минавайки край книжарницата, Елайъс забеляза Нюлин да работи зад тезгяха на „Шепоти“. Младежът изглеждаше мрачен както винаги. От Чарити нямаше и следа.
Елайъс мина край трите празни магазина и спря. Щеше да бъде добре да се намерят наематели за тях, мина му през ума. Ще трябва да се заеме с въпроса.
— Как са нещата, Уинтърс? — провикна се Тед от прага на „Моментална философия върху тениски“.
Държеше в ръка новоизлязъл криминален роман с меки корици. Между страниците се виждаше книгоразделител със знака на „Шепоти“.
И днес Тед бе облякъл една от своите тениски. Фланелката, която не покриваше добре корема му, съветваше: Бъди добър. Ако не можеш — бъди предпазлив.