— В момента бизнесът е позамрял малко — отвърна Елайъс. — С Отис решихме да се поразходим.
— Утре нещата ще са по-добри.
— Така е.
Бея кимна на Елайъс, докато наливаше изстуден чай за някакъв клиент, седнал отвън на една от масите. През перденцето на салона за маникюр Рейдиънс му направи знака на мира от шестдесетте години.
На Елайъс му хрумна, че макар да бе тук по-малко от две седмици, придобиваше странното усещане за принадлежност към кея. За пръв път не се чувстваше откъснат от другите, не ги наблюдаваше отстрани, от хармоничното място, което бе изградил в себе си. Споделя част от мястото, където са и останалите.
Все едно реката на живота му бе направила неочакван завой и се бе смесила с поточетата на живота на другите, които течаха наоколо.
Не бе сигурен как да оцени настъпилата промяна. От една страна тя противоречеше на нагласата му, но от друга, се чувстваше добре. Щеше му се Хейдън да е още жив, за да го попита за странното усещане. Имаше толкова много въпроси, които би задал на Хейдън.
Елайъс стигна края на кея и завари Япи потънал дълбоко в машинарията на въртележката. Цветните кончета бяха замръзнали в кръг около него.
— Здравей, Уинтърс — поздрави Япи и махна с гаечния ключ.
— Как върви?
Елайъс стъпи на платформата и облегна рамо в задницата на летящ кон. Отис стъпи върху опашката на коня, оглади пера и се накани да наблюдава работата.
— Ще се оправи — отвърна Япи.
Елайъс с интерес разгледа машинарията.
— Откри ли повредата?
— Май да. Ще я оправя до няколко минути. Подай ми отвертката, ако обичаш.
Елайъс погледна инструментите върху пейката.
— Коя?
— Голямата.
Елайъс взе отвертката и я постави в изцапаната със смазка ръка на Япи.
— Ще ходиш ли на плажа в понеделник вечерта да изпратиш Пътешествениците?
— Няма да го пропусна за нищо на света. — Япи завъртя отвертката с вещина. — Целият град ще бъде там. Или поне голяма част от него. Бея възнамерява да направи лавка с разхладителни напитки. Ще продава кафе, сода. Може и малко кифлички. Смятам да й помогна. А ти ще ходиш ли?
— Там съм.
Япи спря, колкото да изгледа изпитателно Елайъс, преди да попита:
— С Чарити ли ще бъдеш?
— Да.
— Вие двамата май се сближавате, а?
— Това проблем ли е?
— Не, не е. — Япи звучеше замислен. — Твоя работа.
— И аз така смятам.
— Но да знаеш — продължи Япи съзнателно провлачено, — ние тук всички обичаме Чарити. На никой от нас няма да му е драго, ако пострада, ако разбираш за какво ти говоря.
— Май се досещам какво ми казваш. Но тя не е дете. Може да се грижи сама за себе си.
— Да, определено има глава на раменете — съгласи се Япи. — Знае какво прави, става ли въпрос за бизнес. Нейна беше идеята да давам въртележката под наем за рождени дни и други детски тържества. Удвои доходите ми това лято. Тя подсказа на Рейдиънс да създаде специален цвят лак за всичките си редовни клиентки. Даде отличен резултат.
— Очевидно Чарити има добър нюх.
— Така е. И също така знае как да се справя с местните политици. Разкара градската управа от главите ни, докато ти не се появи. Но когато става въпрос за други неща, не е толкова жилава.
— Какво значи това?
— Бея ми каза, че Чарити е минала през доста кофти период, преди да се появи тук. Скъсала с някакъв богаташ в Сиатъл на име Лофтъс.
— Брет Лофтъс.
— Познаваш ли го?
— Видях го веднъж. — Елайъс си припомни деловия обяд, на който русият, синеок, с квадратна челюст Лофтъс забавляваше група банкери и инвеститори с безкрайни истории от задкулисния свят на бизнеса, свързан с продажбата на спортни съоръжения. Елайъс често мислеше за въпросния обяд напоследък. Всъщност — откакто Чарити за пръв път спомена Лофтъс.
— Е, тя не е излизала с никого откакто пристигна в Уиспъринг Уотърс. Поне аз и Бея не знаем за такова нещо.
— Докато не се появих аз.
— Ъхъ. — Япи се загледа в него през машинните чаркове. — Докато не се появи ти.
— Загрижеността ти за нея е трогателна, Япи. Кажи ми — има ли някой така загрижен за мен?
— Преценихме, че можеш да се грижиш за себе си. — Япи избърса мръсните си ръце в панталоните. — Май свърших. — Измъкна се от машинното отделение, затвори капака и дръпна някакъв лост. — Хайде да видим дали въртележката ще тръгне и да повозим Отис.
Отис закряка от радост, когато ярките, с блеснали очи коне започнаха да се въртят в кръг. Вкопчи се с мощните си нокти в седлото на пъстър пегас и разпери великолепните си пера.
— На стария Отис наистина му харесва тук — отбеляза Япи и поклати глава. — Чарити го водеше тук, след като Хейдън почина. Всички мислехме, че птицата ще умре. Беше наистина тъжна гледка. Нямаше никакъв живец. Но Чарити го върна към живота.