— Успял ли е? — попита Елайъс.
— Не. Обадили се на бърза помощ. Вкарали го в болницата навреме. Ще се възстанови, но си представи какво ще направи новината с компанията му. След като мине шокът, се очаква сривът на „Кийуърт интернешънъл“. Знаеш как става с компании, за които не е ясно кой точно ще ги наследи и оглави. Всички се паникьосват.
— Да.
— Лошото е, че Кийуърт така и никога не въведе сина си във фирмата. Ако го беше сторил, сега щеше да има кой да успокоява клиентите и кредиторите.
— Кийуърт и синът му не са особено близки — каза Елайъс.
— И аз така съм чувал. Е, това май ще е краят на „Кийуърт интернешънъл“.
7.
Един мъж може да се удави в страст така лесно, както и в океана.
Нещо не беше наред.
Чарити затвори новия брой на Гурман, който прелистваше от половин час. Усещаше го с костите си. От следобед, когато видя Елайъс да затваря магазинчето си за деня, неспокойството й се засилваше непрестанно.
Не си даде труда да махне на никого за довиждане, да не говорим, че не я изпрати до колата й, както му бе станало навик през последните няколко дни. Насочи се към паркинга, без да погледне назад, с празната клетка в ръка. Отис бе кацнал като хищна птица върху рамото му.
Поради някаква необяснима причина гледката на мъжа и птицата, тръгнали надолу по кея, предизвика ледени тръпки у Чарити. Сега, няколко часа по-късно, леденото усещане ставаше още по-зловещо.
Метна лъскавото списание върху ръчно изработената ниска масичка с опушено стъкло. То падна върху купчината готварски книги, които донесе от „Шепоти“. Цяла вечер се занимава да търси интересни рецепти. Вкусът на Елайъс, подобно на нейния, бе изтънчен и малко ексцентричен. Нищо не си бяха казали на глас, но Чарити имаше чувството, че й е хвърлена ръкавица, че Елайъс я изправя пред предизвикателство. Възнамеряваше от следващия рунд Труит-Уинтърс при надпреварата да излезе победител в готвенето.
В момента обаче не изпитваше притеснението на главен готвач. Тревогата идваше от другаде.
Не успяваше да прогони от главата си образа на мрачния силует на Елайъс, очертан върху фона на вечерното слънце.
Нещо определено не беше наред.
Надигна се от извитото, тапицирано в яркочервено канапе и прекоси малкия хол, за да отвори входната врата. Излезе на верандата. Минаваше девет часа. Бе почти тъмно. Във въздуха се усещаше хлад. Над залива се образуваше мъгла.
Обви с пръсти стария, боядисан в бяло парапет и се загледа към дърветата, които в продължение на триста метра разделяха нейната къща от тази на Елайъс. През гъстата растителност не виждаше никаква светлина.
Импулсивно изпъна гръб, заключи входната врата и слезе по стъпалата на верандата. Спря и се заслуша в шумовете на нощта. Стори и се, че чува далечното припяване на Пътешествениците, но не бе сигурна.
Тръгна по пътеката по скалите. Отново погледна към къщурката на Елайъс. Оттук би трябвало да види дали прозорците му светят.
Нищо. Дори лампата на верандата му не бе запалена. Вероятно е отскочил до града за вечерта. Чувството, че нещо не е наред се засили. Направи една крачка, после втора. Измина няколко метра по пътеката и едва тогава си даде сметка, че всъщност отива към къщата на Елайъс.
Вероятно правеше грешка. В играта на котка и мишка, на която и двамата се бяха посветили, сигурно щеше да се окаже конфузно да проверява Елайъс. Не е изключено да прецени любопитството й като знак за нетърпение или дори отчаяние. Ще загуби завоюваните позиции. Но нямаше сили да се върне обратно. Какво толкова, по дяволите? И без това не я бива особено в игрите, които мъжете и жените играят помежду си. Никога не бе разполагала с достатъчно време, за да ги овладее.
Докато вървеше забързано по скалите, нощта се спускаше бързо около нея. Стигна до засенчената от дърветата градина на Елайъс, а все така не виждаше никаква светлина през прозорците. Отиде до предната врата. Джипът на Елайъс стоеше паркиран на алеята.
Зачуди се дали не е отишъл на по-дълга разходка край брега.
Чарити заобиколи къщата и тръгна към градинската врата. За миг ръката й остана върху портата. После дръпна резето, отвори и влезе в градината.
Вече бе стигнала до средата на виещата се пътека и тъкмо понечи да продължи към неосветената задна веранда, когато усети нечие друго присъствие в градината. Спря и бавно се извърна.
Отне й няколко секунди да различи силуета на Елайъс. Седеше с кръстосани крака пред езерото за размишления; мълчалива, непомръдваща фигура сред играещите сенки. Черната повърхност на езерото не отразяваше нищо.