Думите му съдържаха нескрито предупреждение. Обзе я лека тръпка на страх, но мигом се отърси от усещането за непосредствена опасност.
— Казах, че ще приготвя чай.
Мина край него и прекоси голата стая към малката кухня. Видя чайника на печката. В шкафа откри кана. До нея имаше кутия чай.
— Съмнявам се дали ще го направя така хубав както ти го запарваш, но поне ще бъде топъл.
Напълни чайника с вода.
— Чарити.
Спря, с чайника в ръка, и се извърна да го погледне през рамо.
— Да?
Той нищо не каза. Просто стоеше и я наблюдаваше така съсредоточено, че тя се почувства парализирана. Остана потресена от празнотата в погледа му. В този момент успя да преодолее стената от гордост и самодисциплина, която той така старателно бе изградил около себе си. Древна самота като огромно чудовище се бе стаила в тъмнината отвъд тази преграда.
— Елайъс — промълви тя изключително нежно и бавно постави чайника на печката, — не се съмнявам в твърдението ти, че сам можеш да се справиш със ситуацията и вероятно си прав. Но понякога е добре да не се опитваш да правиш нещата сам. Приказките за естеството на водата вероятно са чудесни като философия. Понякога обаче човек има нужда от повече.
— Тал Кек Чара е всичко, с което разполагам — обяви той със смайваща простота.
— Не е вярно.
Отърси се от обзелото я вцепенение и приближи към него.
Обгърна го с ръце и го притисна с решителна твърдост. Той стоеше вдървен и не се поддаваше. Давайки си сметка, че се впуска в битка с неизвестен край, тя стегна прегръдката си и притисна лице към рамото му. С почти отчаяно чувство пожела топлината й и нещо друго, за което не бе сигурна доколко желае да идентифицира, да проникнат в душата му.
Елайъс потрепери. Простена тихо и дрезгаво, после улови главата й между ръцете си.
— Трябваше да си отидеш вкъщи — напомни той.
В следващия миг устните му бяха върху нейните.
Чарити залитна под проявата на мъжки глад, който заплашваше да я разкъса. За миг сякаш всичко се готвеше да изчезне.
Мъглата леко се разсея и тя осъзна, че се намира в ръцете на Елайъс. Беше я вдигнал и я отнасяше към тъмен отвор — входа на спалнята.
Усети как я полага върху матрака. Вероятно пълен с морска трева, мина й през ума. Нищо друго не можеше да е така твърдо и неудобно. Този мъж спи върху такъв матрак! Това вече е малко прекалено дори по отношение на самодисциплината.
Нямаше обаче време за оплаквания. Той се отпусна върху нея и тя мигом забрави за твърдия матрак. Елайъс бе далеч по-твърд от постелята.
Стройното му силно тяло я притискаше; безкрайно дълбоката, безмерно тайнствена целувка напомняше малко за самия Елайъс.
Чарити плъзна ръце около врата му. Пръстите му се насочиха към копчетата на леката й рокля. Чу го рязко да си поема дъх, когато разкри гърдите й. Едната му длан се насочи към зърното й — сега на свой ред тя си пое рязко въздух. Усети стягане при допира му. Тялото му се разтърси от още едно силно потреперване.
— Не биваше да идваш тук тази вечер — промърмори той.
— Всичко е наред, Елайъс.
Главата й се отпусна върху ръката му. Единият му крак се плъзна между бедрата й. Бутна коляно нагоре и го впи в полата й. Малко грубият плат на джинсите му оказа странно възбуждащ ефект върху голата й кожа.
— Не би трябвало да си тук, ала вече няма как да те отпратя. Господ да ми е на помощ, но те желая прекалено много.
Откъсна устни от нейните само за да ги плъзне върху гърдата й. Ръката му се спусна към бързо навлажняващата се издатина под пликчетата й. Стисна я леко, но настойчиво. Пръстът му проникна под ластичната материя. Свали тази част от бельото й с едно-единствено, властно движение.
Силно вълнение обзе Чарити. Понесе я огромна вълна — ту я издигаше, ту я спускаше; тя се замая и загуби всякаква ориентация. Никога през живота си не се бе чувствала така шеметно, така диво. Издърпа ризата на Елайъс от джинсите и впи пръсти в мускулестия му гръб.
Кой знае защо остана шокирана от откритието на топлата му плът. Усещаше плавното, мощно движение на мускулите под кожата му. Тялото му излъчваше завладяващ мъжки аромат.
Започна да дърпа кожената лента, промушена в гайките на джинсите му. Нямаше катарама. Не съобразяваше как да развърже стегнатия възел. С нарастващо нетърпение дръпна единия край.
— Аз ще се погрижа.
Откъсна се от нея, за да отстрани странния колан.
Възелът, така упорит под нейните пръсти, се развърза при едно-единствено докосване от негова страна. Извърна се, за да остави лентата до матрака. Тя чу шума от свалянето на металния цип.
Изви се настрана, свали джинсите си и посегна към отворения сандък. Чарити дочу характерното разкъсване на опаковка. Ръцете на Елайъс се движеха завидно сръчно.