В следващия миг отново се изтърколи върху нея. Тя се напрегна, усетила ерекцията му да се притиска към влажното й тяло. Беше тежък и плътен.
И голям. Определено голям. Но тя изпитваше вълнение, а не паника.
Насочи се между краката й.
— Погледни ме.
Тя отвори очи, откликвайки ма настойчивите му думи. От предната стая светлината бе достатъчна, за да й позволи да види неистовия му глад.
Прокара пръсти през косите му.
— Искам те, Елайъс.
— Никакви игрички повече — прошепна той.
— Никакви игрички.
Проникна в нея с бавни, безкрайни движения, разтърсващи сетивата й. Всичко в нея застина. Тя не бе в състояние да мисли, да говори, да помръдне. Изпълваше я цялата. Разтягаше я до почти болезнени предели. В отговор на това чувствено нахлуване мускулите й се бяха стегнали.
Затворен дълбоко в нея, Елайъс застина като всичко останало във вселената. Погледна я, сякаш чакаше някакъв сигнал да завърши започнатото.
— Добре ли си? — попита той с леко потреперващ глас.
Чарити си пое дълбоко въздух и отново откри гласа си.
— Да, да. Съвсем добре.
Впи пръсти още по-дълбоко в косите му и предпазливо се надигна към него.
Дрезгав стон се надигна в гърдите му.
— Не искам да те нараня. Толкова си тясна и стегната. Не си давам сметка…
— Казах ти, добре съм — увери го тя с усмивка.
— Господи, Чарити.
Сведе глава и целуна извивката на рамото й.
Непоносимата стегнатост се отпусна. Светът отново започна да се върти.
Елайъс бавно и предпазливо се изтегли, само за да проникне отново настойчиво в нея. Чарити въздъхна жадно и впи нокти в раменете му.
Той откликна с рязко поемане на въздух. Едната му ръка се спусна по нея и се спря там, където телата им се сливаха. Той намери изключително чувствителното място в гнездото от косъмчета и го разтърка.
Сякаш през нея премина електричество. Изви се към него и извика.
— Толкова е хубаво — прошепна той. — Така истинско.
Тя преглътна силното желание да се засмее.
— Естествено, че съм истинска. Какво мислеше, че съм? Отражение във водата ли?
— Досега не бях напълно сигурен.
Галеше я отново и отново; натрупаното напрежение в нея експлодира — заляха я вълни на облекчение. Усети зъбите му върху ухото си, докато проникваше в нея за последен път.
При кулминацията тялото му застина. Дрезгавият му, безмълвен вик отекна в тъмнината.
Чарити се остави нощта да я погълне.
Никакви игрички повече.
Елайъс отвори очи и се загледа в тъмния таван. Ароматът на изразходвана страст се смесваше с хладния, леко пропит от мъгла въздух, който нахлуваше през открехнатия прозорец. Гладкото бедро на Чарити, притиснато към крака му, го облъчваше с жизненост.
Усещаше удовлетворение във всяка частица на тялото си. То пееше във вените му и създаваше приятна топлина в корема му. Протегна се бавно, спокойно, доволно.
Никакви игрички повече.
Чувстваше се добре.
Чувстваше се опасно.
В Тал Кек Чара контролът бе всичко. Да загубиш контрол, означава приливът да те помете, да те отнесе в най-дълбоката част на океана. Да загубиш контрол, означава да попаднеш във водовъртежите на праисторическата река. Да загубиш контрол, означава да преминеш през водопада, да се спуснеш в леденостудените дълбини на бездънното езеро.
Да загубиш контрол, означава да загубиш всичко.
На следващото утро Чарити се загледа през прозореца в мъглата, спуснала се през нощта над Уиспъринг Уотърс.
— Ако не се вдигне до довечера, космическите кораби може и да не получат разрешение за кацане.
— Нещо ми подсказва, че няма да има никакво значение — обади се Елайъс. — Готова ли си за закуска?
— Разбира се. — Извърна се от прозореца. — Но се надявам да е нещо семпло. Не е лошо да се фукаш със способностите си да приготвяш вечери, но не е честно, когато става въпрос за закуска. Човек не се състезава със закуски.
Веждите на Елайъс се стрелнаха нагоре, докато поставяше две купички на масата.
— Приеми го като предизвикателство.
Тя успя да го дари с лека, изтънчена усмивка — поне се надяваше да е такава — и се настани на възглавницата пред масичката.
— Не ме предизвиквай, иначе ще се откажа и ще поръчам по телефона пица за довечера.
— Няма да го направиш. Така би постъпил страхливец, а ти не си страхливка. — Седна срещу нея и наля чай от кафявия пръстен чайник. — Ще се справиш с положението, убеден съм. Нещо ми подсказва, че винаги успяваш.
— Съжалявам, ако ще те разочаровам, но загубих доста от състезателния си дух, когато напуснах света на корпорациите.