Опитът да водят непринуден разговор им струваше необичайно големи усилия. Настроението на Чарити не бе лековато. Несигурността, обзела я със събуждането, представляваше пълна изненада. Не очакваше да се чувства точно така след първата нощ на страстно любене. Караше я да изпитва неловкост. Паниката още не я бе обхванала, но дочуваше предупредителни звънчета.
Лекото напрежение между нея и Елайъс не бе на място. Не така трябваше да са нещата днес.
Къде е чувството на интимност, призвано да обгърне и двамата, зачуди се тя. Само преди няколко часа изпитваше изключителна близост с Елайъс. Сега помежду им лежеше тревожна дистанция.
Добре съзнаваше, че сексуалният й опит в никой случай не би могъл да се определи като голям; бе изостанала поне с няколко години. Задълженията й към „Труит“ от години я държаха в изкуствено заграждение. Всъщност това бе първата й нощ, изцяло прекарана при мъж и сега щеше да сподели закуската му. И все пак инстинктите й подсказваха, че нещата между тях не бива да са такива.
Снощи се случи нещо много специално. Елайъс допусна тя да зърне част от душата му.
Днес обаче съвсем не е така. Той отново е в далечния си, собствен свят. Не може да го докосне така, както го докосваше снощи.
Беше казал: никакви игрички повече, но тази сутрин й се струваше, че отново са на арената.
Потисна една лека въздишка и с интерес огледа сместа в купичката.
— Какво е това?
— Мюсли. По моя рецепта. Овесени ядки, ръж, сусамено семе, бадеми, сухи плодове, малко ванилия и мед.
— Е, толкова с мнението за семпла закуска.
Тя добави мляко и взе лъжица.
— Когато прекарваме нощта заедно, аз ще приготвям закуската — обяви той с подозрителна щедрост.
Чарити се закашля и за малко да се задави. Остави лъжицата и взе чашата с чай.
— Добре ли си? — попита Елайъс.
Тя кимна енергично и отпи от чая, за да прочисти гърлото си.
— Добре съм. Напълно. Едно сусамено семе попадна не където трябва.
Изгледа я дълго и съсредоточено.
— Да не би мисълта да прекарвам нощта с теб да те изнервя?
— Разбира се, не. — Наля си още горещ чай. — Не говори щуротии. — С героично усилие успя да го дари с уверена усмивка. — Но положително нито един от двамата не желае да избързва. Ще го направим постепенно. Да оставим връзката ни да се развива естествено.
Очите му леко се сведоха.
— Нали снощи се съгласихме да няма повече игрички.
Усети как страните й поруменяват.
— Да изчакаш естественото темпо при съзряването на една връзка не е като да си играеш игрички. Просто е проява на здрав разум.
— Какво не е наред, Чарити?
— Няма нищо. — Отказа се от усмивката. — Само се опитвам да подредя нещата. Това е всичко.
— Кое да подредиш?
Изведнъж се разгневи.
— Ти ли ме питаш? — Тропна чашата така силно на масата, че едва не я счупи. Резкият звук провокира мърморенето на Отис. — Ти се държиш, сякаш снощи не се е случило нищо необикновено.
Той остана дълго загледан в нея.
— За снощи…
Тя вдигна ръка.
— Моля те. Ако се каниш да ми кажеш да не се взирам прекалено в случилото се снощи помежду ни — забрави. Опитвам се да закуся. Можеш да ми изнесеш лекцията по-късно.
— Не.
— Щом искаш отново да си играем игрички — добре. Но ще си ги играеш сам.
— Идеята не ми харесва — отвърна той суховато. — Особено след снощи.
Тя усети как се изчервява.
— Знаеш какво исках да кажа.
— Да. Но не разбираш какво се опитвам да ти кажа аз, струва ми се — парира я той.
— Ха! Така си мислиш. Напълно съм наясно. — Тя потропа с лъжицата по ръба на купичката. — Искаш да ми обясниш как не си бил на себе си снощи, нали? И не бива да си въобразявам, че е станало кой знае какво. И съжаляваш за прекараната заедно нощ.
Той се поколеба.
— Разбрала си само половината. Снощи не бях на добро място.
— Ъхъ.
Тя загреба лъжица мюсли.
— Не очаквах да се появиш. Имах да премисля много неща.
— И аз те прекъснах?
— Направо казано — да. Щеше да е по-добре да не се бе появила в градината точно в този момент.
— Съжалявам. — Гребна нова лъжица мюсли и яростно го сдъвка. — Няма да се повтори.
Той се намръщи.
— Нищо не разбираш.
— Ти ще кажеш! Доскоро ръководех голяма компания, забрави ли? Знам как да сведа и най-сложните случаи до прости неща. Какъв е проблемът? Предпочиташ да не се бях появявала снощи. Разрешението? Съвсем елементарно: ще се преструваме, че нищо не се е случило.
— Това не е възможно.
Тя се усмихна мрачно.
— Само ме наблюдавай.
— Сърдита си.
Замисли се върху думите му.