— Да, напълно си прав.
— Чарити, опитвам се да изясня нещо между нас.
— Не е ли да по-добре, ако вместо това закусиш?
Не й обърна внимание.
— Опитвам се да изразя съжалението си, защото снощи ме прекъсна по средата на сеанс за размишление. Имах потребност да подредя определени неща. Вероятно си вадиш погрешни заключения въз основа на случилото се.
Лъжицата й увисна във въздуха.
— Чакай, чакай. — Тя осмисляше чутото. — Май започва да ми просветва.
— Хайде просто да приемем за неразумно от твоя страна да определяш снощните ми действия като знак, че съм…
Той млъкна и се намръщи.
— Мекушав? Нормален? — Направи деликатна пауза и добави: — Човек?
Тъмна руменина заля лицето му.
— Никак не ми се иска да правиш неправилни заключения, това е всичко.
— Елайъс, обрисувай случая с термини от водната ти философия. Какво? Ще стоиш в плиткия край на басейна през целия си живот, понеже там си в безопасност? Все някога ще ти се наложи да рискуваш и да скочиш в дълбокия му край.
— Аналогията ти не прилага правилно философските принципи на Тал Кек Чара — процеди той през стиснати зъби. — Пътят е да се вижда ясно. Това е ръководство за наблюдение на действителността.
— Но ти не си наблюдател. Ти си участник. Поне снощи беше.
— Отново не схващаш за какво става въпрос.
Тя насочи лъжицата към него.
— Добре, обясни ми, велики майсторе на Тал Кек Чара. Погледни в магическото си езеро и ми кажи какво, според теб, става между нас точно в този момент.
— Точно това се опитвам да направя — обади се той припряно. — Не искам да живееш с погрешна представа за мен. Снощното ми поведение най-вероятно те е оставило с впечатлението, че съм позволил опитът за самоубийство на Кийуърт да ми повлияе.
— А не беше ли така?
— Опитът му да отнеме живота си е непредвидено следствие от мои действия. — В очите на Елайъс имаше строго, неумолимо убеждение. — А аз не обичам непредвидените последствия. Те са знак за неправилно приложение на Тал Кек Чара.
— Е, никой не е съвършен.
— Това не е извинение — парира я той.
— Елайъс, нямаш вината, че Кийуърт се е опитал да се самоубие. Ако това обаче ще те яде така, предлагам да предприемеш нещо по въпроса.
— Като какво например?
Тя се поколеба; умът й работеше трескаво.
— Иди да го видиш повторно, например. Би било добро начало. Поговори с него. Уредете отношенията си.
— И как точно предлагаш да го направя, мадам Терапевт? Какво да кажа на човека, опитал да се самоубие заради мен?
— Не знам. Никога не съм изпадала в подобна ситуация. Да речем, че не желаеш миналото да се повтори. Има ли деца?
— Син, когото ненавижда и в червата.
Чарити кимна.
— Посъветвай Кийуърт да не постъпва с хлапето, както са постъпили с теб твоите родители.
— Моите родители? — смая се Елайъс.
— Обясни на Кийуърт, че няма никакво право да изоставя сина си. Ако действително иска да изкупи греха си заради станалото преди толкова години на Нихили, е длъжен да изпълни задълженията си в настоящето.
Елайъс не откъсваше поглед от нея. Чарити почти го виждаше как се стяга, търси център, призовава силите си. Стори й се, че за миг отново зърна самотния звяр точно преди да спусне бариерата и да я изолира.
— Не знаеш достатъчно за ситуацията, за да правиш подобно предложение. — Гласът на Елайъс бе по-далечен от луната. — Забрави за Кийуърт. Ще се справя.
— Разбира се.
— А за нас… — продължи той натъртено. — Преди малко споменах, че си наполовина права да съжаляваш за снощното ти идване в градината и за прекараната заедно нощ.
— Досещам се, мисля, в коя точно част съм права. Не ти се харесва, че видях реакцията ти на нормално човешко същество, без вдигнат гард. Но какво пък толкова — сексът после си струваше.
— Сексът снощи не просто си струваше. Той беше нещо несравнимо повече.
Успя да му се усмихне хладно и да се съгласи:
— Да, така беше, нали?
Той подбутна купичката с неизяденото мюсли настрана и постави ръце на ниската маса.
— Би бил по-добър, ако бяхме изчакали да започнем връзката си при по-благоприятни обстоятелства. Но станалото — станало.
— Наистина очарователно романтично определение за нашата страстна нощ.
— Опитвам се да кажа, че макар да ми се щеше да се случи по друго време, никак не съжалявам за крачката към следващия стадий на нашите отношения.
Чарити погледна часовника.
— Господи, почти осем е. Трябва да бягам вкъщи, да се преоблека и да отворя магазина в десет.
— Чарити…
— Ще се видим на кея.
Скочи, вдигна купичката и лъжицата си и притича през стаята, за да ги остави в мивката.