Гарик се облегна върху тапицирания със сива кожа масивен стол. В месестата си ръка премяташе скъпа инкрустирана писалка.
Ръката ни най-малко не подхожда на елегантната писалка, помисли си Елайъс. Всъщност самият Гарик Кийуърт не се вписваше хармонично в собствения си офис. Беше твърде груб за изтънчената елегантност, плод на високоплатено дизайнерско умение.
Беше някъде към средата на петдесетте, с едра, тромава фигура; дори ушитият по поръчка костюм не успяваше да прикрие дебелия му врат.
Елайъс срещна острия хищен поглед на Гарик. Толкова просто щеше да го срине, сега, когато всяка фигура по шахматната дъска си е на мястото.
— Нямам нужда от пет минути — отвърна Елайъс. — Една-две са предостатъчно.
— Това пък, по дяволите, какво значи? Уинтърс, престани да ми губиш времето. Съгласих се да те приема единствено заради репутацията ти.
— Знаеш кой съм?
— Да, по дяволите. — Гарик остави писалката. — Основен играч в търговията по Тихоокеанското крайбрежие. Всички в Сиатъл, които са на международния пазар, го знаят. Имаш договори и връзки с много места из Тихия океан, където никой друг не е в състояние да стъпи. Известни са ми и големите ти успехи, като консултираш инвеститори. — Гарик леко присви очи. — И се говори, че си малко странен.
— Това горе-долу добре описва живота ми. — Елайъс стана. Постави плика внимателно върху лъскавата повърхност на широкото бюро. — Погледни вътре. Според мен съдържанието ще ти се стори… — направи пауза и се наслади, преди да произнесе следващата дума с видимо веселие: — … поучително.
Без да чака отговор, се извърна и тръгна към вратата. Озарението, че Хейдън Стоун се бе оказал прав, го поглъщаше като ледените води на бездънно езеро. Години бяха безвъзвратно загубени. Години, които никога нямаше да бъдат върнати.
— Какво е това? — изрева Гарик в момента, когато Елайъс стигна до вратата. — Какви игрички си играеш? Нали имаше да ми казваш нещо важно за деловите ми операции в Тихия океан?
— Всичко е в плика.
— По дяволите — хората са прави да твърдят, че си особен.
Елайъс дочу шума от разкъсване на хартия. Хвърли поглед назад през рамо и видя как Гарик извади от плика документа от пет листа.
— Бих искал да знам само едно.
Гарик не му обърна внимание. Свъси вежди и погледна първата страница. Гняв и озадачаване изкривиха едрите му черти.
— Какво знаеш за деловите ми връзки с Крой и Зилър?
— Всичко — увери го Елайъс.
Беше наясно, че Кийуърт още не е осъзнал значението на онова, което държеше в ръце, но не след дълго и това щеше да стане.
— Та това, по дяволите, е поверителна информация. — Гарик вдигна глава и изгледа Елайъс така както бик се взира в матадор. — Нямаш никакво право да притежаваш информация за тези договорни отношения.
— Помниш ли човек на име Остин Уинтърс? — попита Елайъс тихо.
— Остин Уинтърс? — Изненада, а после и дълбока умора се появи в очите на Гарик. — Някога познавах един Остин Уинтърс. Преди двадесет години. Работеше навън, из Тихия океан. — Погледът му стана по-суров, очевидно досетил се нещо. — Не ми казвай, че си му роднина. Изключено е.
— Аз съм негов син.
— Не е възможно. Остин Уинтърс нямаше съпруга.
— Родителите ми се развели две години преди баща ми да се премести на остров Нихили.
— Но никой никога не е споменавал за момче.
Фактът, че баща му дори не е говорил за него пред приятелите си и деловите си партньори му подейства като удар. Благодарение на дисциплината, придобита след дълга практика, Елайъс прикри въздействието на прякото попадение, което Гарик неволно му нанесе.
— Имаше син. Бях на шестнадесет, когато ти извърши саботажа в самолета на баща ми. Пристигнах на Нихили в деня, след като извадиха отломките. Ти вече беше напуснал острова. Отне ми много време, за да науча истината.
— Не можеш да ме обвиняваш за смъртта на Остин Уинтърс. — Гарик стана, а червендалестото му лице не спираше да се криви. — Нямах нищо общо с катастрофата.
— Прерязал си маркучите за гориво с пълното съзнание, че ще минат месеци докато се набавят нови от континента. Знаел си, че татко разполага само с един самолет и осуетяването на полетите ще му попречи да изпълни договорите си по транспортирането на товарите. Било ти е ясно, че бизнесът му ще рухне, ако не работи няколко седмици.
— Това са куп лъжи. — По месестите бузи на Гарик се разля руменина. — Не си в състояние да докажеш нищо.
— Не ми е необходимо да го доказвам. Знам какво е станало. Старият механик на татко те е видял да излизаш от хангара сутринта, когато са открили проблема с маркучите. Искал си да присвоиш новите договори на баща ми за превозване на товари и най-лесният начин е бил като му попречиш да изпълни сроковете за доставка.