— По дяволите, Чарити. Изчакай минутка.
— Не забравяй — довечера си при мен на вечеря. — Обу сандалите си и отвори вратата. — Днес е голямата нощ за Пътешествениците и космическите им кораби. По-добре си вземи яке. Сигурно ще бъде хладно на скалите посреднощ.
Тя побягна в ранната утринна мъгла.
8.
Теченията се променят без предупреждение и за наблюдаващия водната повърхност изглежда непроменена. Това крие огромни опасности.
Чарити грабна най-голямата червена чушка от кошницата със зеленчуци в бакалницата.
— Хванах те.
Пъхна още няколко месести нейни посестрими в торбичката и ги пусна в количката.
Стисна здраво дръжката, решена да я насочи по друга пътека. Изискваше се значително усилие да се кара количката по относително права линия, понеже едното колело постоянно се въртеше в разни посоки.
Въздъхна облекчено, когато намери пакетите със сушени водорасли до оризовия оцет. Грабна два пакета и заедно с бутилка оцет ги сложи при чушките.
Не беше лесно да състави меню за вечерята днес. Основната й грижа бе да подбере рецепти, за които със сигурност можеше да открие продукти в бакалницата на Уиспъринг Уотърс. Преди година, когато за пръв път пристигна в градчето, избраното сега меню би било непостижим блян. Ала непрестанните й усилия да култивира управителя дадоха резултат.
Сега истинската битка, прецени тя, бе да се справи със своенравната количка, а не с набавянето на продукти за вечерята. А главният въпрос беше защо въобще си дава труда да готви за Елайъс Уинтърс.
Сутрешният им разговор продължаваше да предизвиква негодуванието й. Той определено даде да се разбере колко много държи на преструвката, че не й е показал онази уязвима частица от себе си, както всъщност стана снощи.
От друга страна, нямаше нищо против да продължат сексуалната част от връзката им, след като вече бяха започнали.
Типично, помисли си Чарити. Просто дяволски типично.
Не, не съм права, призна тя, докато посягаше за пакет ориз и соев сос. Нищо, свързано с Елайъс, не можеше да се определи като типично.
Погледна списъка си. Трябваха й пресни плодове за десерта. Ставаше късно. Остави Нюлин да затвори „Шепоти“ и си тръгна, за да напазарува, но имаше да свърши още няколко неща, преди Елайъс да се появи на прага й.
Зави с количката по една пътека и пред нея се оказа друга количка, която й пречеше да мине. Дженифър Пит държеше вратата на хладилника за замразени храни отворена.
— О, извинявай, Дженифър. — По някаква причина количката на Чарити, до този момент оказваща яростна съпротива, изведнъж хукна като чистокръвен състезателен кон. Чарити заби пети и едва я удържа. — Не те видях.
Дженифър я дари с хладната си отегчена усмивка.
— Не се притеснявай. Пътеките са прекалено тесни. Когато нещата тук започнат да се съживяват, ми се ще някоя по-голяма верига от супермаркети да се настани по залива. Един хубав магазин определено ще ни се отрази добре.
— Този не е толкова лош. Просто е мъничък.
— Същото важи за цялото проклето градче.
Чарити тръгна да се измъква на заден ход. Последното нещо, което желаеше, бе да се впусне в продължителен разговор с втората госпожа Пит. Дженифър не беше щастлива жена. А и лятото никак не беше леко за нея, като се има предвид постоянното натрапчиво присъствие на цветистата първа госпожа Пит в роба на Пътешественик.
По мнение на Чарити, Дженифър всъщност изненадващо елегантно се бе справила с цялата ситуация. Вероятно мисълта, че е настоящата, а не бившата госпожа Пит, й даваше сили да се издигне над неловкото положение.
За Дженифър — висока, стройна, впечатляваща жена малко над тридесетте — се мълвеше, че известно време е работила като манекен в Лос Анджелис. Чарити бе склонна да го вярва. Несъмнено беше достатъчно висока и излъчваше блясъка на жена от Южна Калифорния. Навяваше асоциации за горещи плажове и безкрайни лета. Всички знаеха за редовните й упражнения в домашния гимнастически салон, оборудван от Лейтън специално за нея. Резултатите бяха налице.
Имаше усет към модата — нещо чуждо в Уиспъринг Уотърс. Днес беше облечена в копринена блуза, имитираща дънкова, и безупречно ушити панталони, които покриваха високите токчета на обувките й. Из светлите й коси с цвят на мед се мяркаха изрусени кичури, сякаш постоянно живееше на слънце, а не из мъгливия северозапад. Косата й бе винаги спусната и изглеждаща току-що разбъркана. Големият диамант, подарък от Лейтън за сватбата, блестеше на пръста й. Винаги носеше чифт модни слънчеви очила, вдигнати на главата, а гримът й бе съвършен.