— Чакай да позная: чела си рецепти, нали?
— Да. — Тя пусна бъркалката в мивката. — Днес видях и втората госпожа Пит в бакалницата. Между първата и втората има известна враждебност. Извадих късмет, че не останах премазана между количките им за пазаруване.
— Не ме изненадва.
— Нима?
Елайъс отпи от виното.
— Трябва да призная, че започвам да проявявам любопитство относно плановете на Гуендолин.
— Значи се присъединяваш към нас, останалите.
— Аз съм дори още по-любопитен относно Рик Суинтън.
— Защо такъв специален интерес към него?
— Защото и той се интересува от мен.
Чарити се спря и го погледна въпросително.
— Странно. Не бих ви определила като привличащи се типове.
— Използвах думата в друг смисъл. Очевидно Суинтън има някои въпроси към мен. Претърси къщурката ми в петък вечер.
— Какво е направил? — Чарити се извърна към него — очите й бяха огромни. — Шегуваш се, нали? Претърсвал е нещата ти? Откъде знаеш?
— Ами досетих се, докато стоях в градината си и го наблюдавах как се измъква от прозореца.
— Господи! — Чарити остави купичката, облегна се на облицования с плочки плот и впи пръсти в него. — Невероятно. Почти не ми се вярва.
— Изглеждаше малко нервен, но останах с впечатлението, че не за пръв път се забавлява с нахълтване в чужд дом. След като приключи с къщурката, е отишъл в „Талисмани и дрънкулки“ и е поровил там.
— Това е безобразие! Взел ли е нещо?
— Не.
— Обади ли се на инспектор Тубърн?
— Не.
Тя разпери ръце.
— Но постъпката му е незаконна. Как така просто си затваряш очите?
— По моите изчисления след тази вечер Суинтън и аз ще се изравним по взаимни нахълтвания.
— Чакай секунда. Да не искаш да кажеш, че възнамеряваш да… да…
— … да претърся караваната му, докато всички наблюдават шоуто на плажа? — Елайъс допи виното си. — Да. Точно това смятам да направя.
Чарити оцени гледката от скалите в единадесет и половина вечерта като нещо средно между филм на ужасите с малък бюджет и карнавал. Специалните ефекти се състояха предимно от мъгла. Слабите крушки над входа забулваха водите в залива и осветяваха струпаните превозни средства на пристигналите от града зяпачи.
Сред мъглата се забелязваха караваните на Пътешествениците. Слабите крушки при входа на къмпинга светеха смело, но светлината не проникваше кой знае колко надалеч.
Чарити различи всички Пътешественици долу на плажа. Дочуваше как хипнотичното им припяване се извисява и спуска сред шума от нежно разбиващи се вълни, флейтистът свиреше все така фалшиво, забеляза тя. Барабанчикът се опитваше да компенсира със силни удари. В мъглата се забелязваха призрачните светлини на туристическите фенери.
Чарити хвърли поглед през рамо към паркираните коли и пикапи по скалите. Повечето жители на градчето бяха дошли да изпратят Пътешествениците при заминаването им в космоса. Мнозина от възрастните седяха в колите си или се бяха събрали с приятели. Няколко мъже стояха в началото на пътеката. Пиеха бира и се заливаха от смях. Десетки деца играеха на гоненица пред първия ред паркирани коли.
Контингентът от тийнейджъри, без да обръща внимание на студа и мъглата, бе заел позиция при оградата, откъдето се виждаше плажът. Подмятанията и присмехът им се сливаха с песните на Пътешествениците. Някои пиеха сода, купена от импровизираната лавка на Бея и Япи.
Рейдиънс се бе присъединила към тийнейджърите, за да наблюдава над оградата. Тед носеше тениска с надпис Няма интелигентен живот извън Земята и правеше компания на Бея и Япи. Очуканият пикап на Нюлин бе паркиран в края на струпалите се превозни средства. Очевидно възнамеряваше да остане до полунощ.
— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? — попита Чарити за петдесети път.
— Защо се притесняваш толкова? — Елайъс я водеше по образувалата се алея между два реда коли. — Да проникнеш в нечия каравана не е висококвалифицирана дейност. Особено по начина, който възнамерявам да използвам.
— Ами ако те хванат?
— Ще измисля нещо.
— Не ми харесва тази работа.
— Казах ти да ме изчакаш в колата.
Тя свъси вежди зад гърба му.
— Няма да те оставя сам в тази история.
— Тогава престани да мърмориш.
— Не мърморя. — Повдигна по-високо яката на якето си и тревожно се загледа в мъгливата тъмнина между караваните. — Просто се стремя да внеса елемент на здрав разум в ситуацията.
— А на мен ми прилича на чиста проба мърморене.
Това преля чашата. Чарити стисна зъби. Приведе всички хрумнали й разумни аргументи, само и само да го накара да се откаже от този безумен проект. А той имаше нахалството да я обвинява, че мърмори. Мислено се закле да не обели и дума повече по въпроса, дори да го арестуват и пъхнат в затвора.