Елайъс тръгна по тясна тревиста пътека между две редици каравани и спря без никакво предупреждение. Чарити се блъсна в него и едва сподави вика си. Той я хвана, за да не падне.
— Тихо — прошепна в ухото й.
Чарити отметна косите от челото си и се огледа. Разпозна червено-бялата каравана на Рик Суинтън, паркирана в края на редицата.
— Да не си променил решението си? — попита тя с надежда.
— Не. Някой друг се вмъкна вътре преди мен.
Чарити погледна тъмните прозорци.
— Сигурен ли си?
— Гледай задния прозорец.
Тя се вторачи в тъмното стъкло. Тънка светлинка премина по пердето и после изчезна. След миг отново се появи за няколко секунди. Чарити преглътна.
— Фенер ли е? — прошепна тя.
— Да.
— Не е възможно да е Суинтън. Той е на плажа с другите. Видях го в тълпата преди няколко минути.
— Така е. Освен това Суинтън няма да използва фенер в собствената си каравана.
Чарити зяпна. После бързо се овладя и отбеляза:
— Господи. Вътре някой друг прави това, което ти планираше да сториш.
— Интересно кой ли е?
Елайъс мръдна и притегли Чарити в тясното пространство между две каравани.
Тя трепна — коляното й се удари в металната стена.
— По дяволите!
— Тихо. Онзи вътре се кани да излезе.
Придърпа я по-навътре в сенките.
При отварянето вратата на караваната изскърца. Появи се силует с наметало и качулка и бързо слезе по стълбите. Чарити се опита да види лицето на натрапника, но качулката и мъгливата тъмнина правеха разпознаването невъзможно.
Човекът се извърна и забърза по алеята между караваните. Пътят му водеше точно край мястото, където стояха Чарити и Елайъс.
Елайъс притисна Чарити към стената на караваната. Тя осъзна, че иска да я прикрие с тялото си, в случай че изплъзващата се фигура се извърне и погледне назад към сенките.
Надигна се на пръсти, за да надникне над рамото на Елайъс и успя още веднъж да зърне забуления силует. Нещо в движенията й подсказа, че това е жена.
Елайъс изчака миг, преди да се размърда, и освободи Чарити.
— Все по-любопитно и по-любопитно.
— Така е. — Чарити съзнаваше как бързо бие сърцето й. — Чудя се коя ли беше.
— Имам чувството, че Суинтън има всевъзможни врагове. Най-добре да вляза и да изляза, преди някой друг да се яви за оглед. — Отстъпи от нея. — Чакай тук.
— Няма да те оставя да влезеш сам.
— Трябва да стоиш отвън, за да пазиш.
Звучеше разумно. Чарити не успя да измисли какво да възрази.
— Е, и какво да направя, ако видя някого?
— Чукни веднъж по стената на караваната. — Елайъс огледа за последен път потъналото в мъгла място и измъкна тънко като молив фенерче от джоба на якето. — Ей сега се връщам.
— Ако не се появиш до пет минути, ще вляза и ще те извлека насила.
Зъбите на Елайъс проблеснаха за миг в тъмнината.
— Добре.
Тръгна към вратата на караваната.
Чарити се наведе, за да проследи как се качва по стъпалата и влиза вътре.
С изчезването на Елайъс настъпи смразяваща тишина. На Чарити й се стори, че мъглата става по-гъста. Насили се да мисли, че това е за добро, понеже помагаше да се скрият шокиращо нередните действия на Елайъс.
Пеенето от плажа зазвуча по-силно, флейтата и барабанът се чуваха по-високо. Виковете и подигравките на тийнейджърите долитаха през терена на къмпинга.
От вътрешността на караваната на Суинтън не се чуваше нищо. През прозорците не се забелязваше никаква светлина. Каквото и да правеше Елайъс, вършеше го изключително дискретно. Чарити потрепери отчасти от студа, отчасти от нарастващото напрежение. Потискащото чувство за неизбежна опасност се сгъстяваше заедно с мъглата.
Долу на плажа барабанчикът се впусна в дълго соло, което отекваше ясно по скалите. Възбудените песни на ентусиазираните Пътешественици се чуваха ясно. Някой натисна клаксон. Грубият смях на тийнейджърите стана по-силен. Чарити долови пукот от фойерверки.
Стори й се, че изминаха часове, преди вратата на караваната да изскърца. Елайъс скочи леко на земята и Чарити усети прилив на облекчение. Тръгна към нея; движеше се бързо, безшумно и грациозно.
— Да се махаме от тук.
Хвана ръката й.
Тя не възрази.
— Страшно дълго прекара вътре. Откри ли нещо?
— Изглежда.
Погледна го косо, докато той бързо я превеждаше между караваните.
— Това пък какво значи?
— Намерих номерата на някои банкови сметки. Забелязала ли си как хората склонни да трупат такъв вид документи в чекмеджето на бюрото си?