— Не — Чарити се поколеба, сещайки се за купчината банкови съобщения, напъхани небрежно в чекмеджето на бюрото й вкъщи. — От друга страна май си прав. Но какво от това? Каква полза от номерата на банкови сметки?
— Още не знам. — Елайъс се спря на кръстовището, образувано от два реда каравани. — Но когато става въпрос за мащабна операция като тази, всичко минава през банката.
— Да, така е.
В тъмнината избухнаха нови фойерверки. Песента на Пътешествениците се извиси до трескави висини. Червендалестите мъже, събрали се да пият бира близо до пътеката на скалата, започнаха да подвикват силно към хората по брега. Групите на по-младите ги последваха.
— Нещата започват да стават вълнуващи — отбеляза Елайъс, минаваха край последната редица каравани.
— Почти полунощ е. — Чарити се огледа. — И — каква изненада — наоколо не се забелязва нито един космически кораб. Да отидем да намерим Нюлин. Искам да съм с него, когато настъпи моментът, в случай че Арлин не се втурне към обятията му.
— Права си.
Минаха по скалата и се насочиха към мястото, където Нюлин бе паркирал пикапа си. Очуканото возило се намираше в самия край на импровизирания паркинг. Почти всички останали, дошли да наблюдават спектакъла, бяха паркирали много по-близо до къмпинга.
Пикапът почти не се виждаше в мъглата. Чарити отиде до прозореца към волана и свъси вежди — Нюлин не беше вътре.
— Сигурно е отишъл до оградата да чака Арлин — предположи Елайъс.
— Сигурно.
Рязко, остро изсвирване на автомобилен клаксон накара Чарити да подскочи. Някой изруга.
Извърна се и видя още един пикап, паркиран недалеч. Вратата до мястото на шофьора бе отворена, но вътре не светеше. В нощта се лееха звуци от единствената градска рок станция.
— По дяволите — измърмори някой вътре. — Казах ти да внимаваш. Да не искаш да ни чуят?
— Онзи тип от пикапа току-що тръгна. — От вътрешността на колата се чу кикот. — Като говориш за внимание, сети ли се да вземеш презерватив? Защото ако не си, кълна се в бога, Кевин, няма да те огрее тази вечер.
— Да, да… Тук някъде е. Почакай.
Чарити бързо се извърна към Елайъс и прочисти гърлото си.
— Хайде да видим дали ще намерим Нюлин.
Хвана го за ръката и го повлече натам, откъдето бяха дошли.
Отразяващата се в мъглата светлина й позволи да види веселото изражение по лицето на Елайъс — той не се възпротиви на упоритото й теглене.
Чарити го повлече към групичката при оградата.
Призрачна, странна тишина тегнеше сред хората на плажа, флейтата и барабанът мълчаха. Песента на Пътешествениците не се чуваше.
— Полунощ е — отбеляза тихо Елайъс.
— Ей, вие там… Чарити, Уинтърс. — Япи ги извика, докато минаваха край лавката за напитки и закуски. — Готвим се да затваряме. Искате ли малко горещо кафе?
— Не, благодаря — извика Елайъс. — Търсим Нюлин.
— Видях го преди около час. Отнесе чаша кафе в пикапа си. Оттогава не съм го виждал.
— Всички са при оградата, за да наблюдават грандиозния финал — обясни Бея, докато прибираше неизползваните чаши обратно в кутията. — Там проверете. Искрено се надявам Арлин да се съвземе най-сетне. В противен случай просто не знам какво ще прави клетият Нюлин.
Чарити се обърна към голямата тълпа, надвесена над оградата, за да следи какво става на плажа.
— Елайъс, притеснявам се. Никъде не виждам Нюлин.
Той обгърна раменете й с ръка.
— Ще го намерим.
По-лесно бе да се каже, отколкото да се направи, помисли си Чарити. Във въздуха се усещаше някакво объркване. Поради мъглата и тълпата любопитни, възбудени зяпачи, нещата започваха да стават хаотични. Насмешливи викове долитаха от пиячите на бира. Тийнейджърите дюдюкаха, а някои Пътешественици започваха да се изкачват нагоре по пътеката от плажа.
Чарити и Елайъс се движеха сред скупчилите се хора от градчето и търсеха Нюлин. От него нямаше и следа.
— Ей — извика към завръщащите се Пътешественици един от пиещите бира мъже, — извънземните може да са имали предвид лятното часово време.
Омърлушените сектанти минаваха, без да обръщат внимание на подвикванията.
Точно когато Чарити се готвеше да предложи да потърсят Арлин сред завръщащите се Пътешественици, в тъмнината изкънтя висок пронизителен писък.
Той произведе върху тълпата ефект като цяла флотилия извънземни космически кораби. Всички — Пътешественици и зяпачи — замръзнаха на място.
Чарити се огледа наоколо трескаво; мъчеше се да разбере откъде долетя писъкът.
— Дали не е някой разочарован Пътешественик?
— Не знам, но не дойде от плажа. — Ръката на Елайъс стисна нейната. — Долетя от далечния край на къмпинга.