Той тръгна напред.
Втори писък разкъса нощта.
— Какво става? — провикна се някой. — Кой крещи?
За втори път същата вечер Чарити позволи на Елайъс да я повлече сред струпаните каравани, осеяли целия къмпинг. Писъците бяха подновени с викове за помощ.
— Някой да извика линейка — провикна се мъж. — За бога, побързайте!
Чарити и Елайъс изскочиха зад редица каравани и видяха шепа Пътешественици, вероятно първи прибрали се от плажа, да се трупат пред входа на голяма синьо-бяла каравана.
— Това е караваната на Гуендолин Пит — обясни някой.
Докато приближаваше заедно с Елайъс, Чарити забеляза струящата през отворената врата светлина. Елайъс си проби път през рядката тълпа.
— Това е, защото корабите не дойдоха — простена жена облечена в роба на Пътешественичка. — Направила го е, защото космическите кораби не се появиха.
Чарити зърна Нюлин и Арлин, хванати за ръка. Стояха в края на групата, струпана пред караваната.
— Нюлин.
Той я погледна. На смаяното му лице имаше странно изражение.
— Чарити, господин Уинтърс… Няма да повярвате какво е станало.
Арлин зарови лице в рамото на Нюлин.
— Тя не е виновна, че извънземните и корабите им не се появиха.
Елайъс пусна ръката на Чарити.
— Чакай тук.
Качи се по стъпалата, за да погледне в караваната. На прага се спря и напрегнато се взря вътре.
Чарити го последва и надникна през рамото му.
Хвърли само един поглед и мигом съжали, че не послуша Елайъс да го изчака отвън.
Гуендолин Пит лежеше върху синия килим. Синьо-бялата й роба бе подгизнала от кръв. Рик Суинтън се бе облегнал на вграденото бюро и не откъсваше поглед от тялото. Вдигна очи — видя Елайъс и Чарити.
— Току-що я открихме така — обяви той с разтреперан глас. — Няколко души дойдохме тук, за да разберем защо не се присъедини към нас долу на плажа. И я открихме така. Изпратих човек да извика линейка, не, че има особена полза от нея.
Без да прорежи дума, Елайъс прекоси караваната и приклекна до тялото. Сложи ръка върху врата на Гуендолин, а после поклати глава.
— Прав си — тихо промълви Елайъс. — Вече е прекалено късно.
— Сигурно е посегнала на живота си, защото космическите кораби не се появиха — прошепна някой.
Очите на Елайъс срещнаха погледа на Чарити.
— Това не е самоубийство.
9.
Кръвта във водата замъглява отразените в повърхността образи, а това затруднява откриването на истината.
— Убита. — Рейдиънс се наведе през рамото на Япи да прочете статията на първа страница в Коув хералд. — Но снощи всички казваха, че е самоубийство.
Бея погледна многозначително Чарити, подавайки й чай с мляко.
— Не всички.
Със свъсени вежди Япи хвърли бърз поглед на статията.
— Тук пише, че според предположението на първите, пристигнали на местопроизшествието, Гуендолин Пит сама посегнала на живота си от отчаяние, понеже космическите кораби не се появили в полунощ. Ханк Тубърн обаче твърди друго: за него от самото начало било очевидно, че ставало въпрос за убийство.
— И за Елайъс беше очевидно. — Чарити отпи от чая и погледна струпалите се около малката маса в кафенето „Нашепващи води“. — Освен това никой от нас не вярваше, че Гуендолин Пит действително очаква появата на корабите. Всички смятахме цялата история за измама. Защо тогава ще се самоубива от отчаяние?
— Съвършено права си. Нещата вървяха точно според плана й. — Тед се почеса по големия си корем, днес частично покрит от сива тениска, украсена с думите: Нещата се въртят. — Участваше в тая смахната история за нещо друго, а не заради разходката в космоса. Ясно, че е била убита. Но кой го е сторил?
— Ако питате мен, инспектор Тубърн подозира мнозина — обади се Япи. — Като се почне от всички разочаровани Пътешественици, разбрали веднага след полунощ, че са подведени.
Цялата компания кимна мълчаливо в знак на съгласие и всеки отпи тържествено от сутрешната си напитка.
Седяха в кафенето на Бея, защото отвън беше прекалено хладно. Спусналата се над залива мъгла не даваше никакви признаци, че ще се вдигне. Стелеше се из целия залив и на няколко километра навътре по брега. Часът беше девет и половина. Магазинчетата на кея не отваряха преди десет, ала без да се наговарят, всички съдържатели бяха дошли по-рано, за да обсъдят събитията от предишната вечер.
Всички, освен един, помисли си Чарити. Хвърли поглед през прозореца. От Елайъс все още нямаше и следа. Не го бе виждала откакто се разделиха пред входната й врата в два през нощта. Дори не я целуна за лека нощ. Започна отново да се държи загадъчно и стана дистанциран, отнесен и самовглъбен.