И нейното настроение снощи не би могло, разбира се, да се нарече весело. Ужасната гледка в караваната на Гуендолин тровеше кратките й придремвания през нощта. Щом затвореше очи виждаше Елайъс клекнал до окървавеното тяло.
Липсата му до момента започваше да я притеснява. Щеше й се да се бе отбила в къщурката му на път за работа. Трябваше да поговорят. Трябваше да уеднаквят показанията си.
Снощи и двамата разговаряха с Ханк Тубърн, шефа на полицията в градчето, но за кратко. Ханк бе претрупан с работа да отцепи мястото на престъплението и да предупреждава обърканите и напрегнатите Пътешественици да не напускат града. Нямаше време да вземе пълни показания. Инструктира Чарити и Елайъс да минат днес по-късно през участъка, за да споделят подробности от видяното.
През нощта, когато не сънуваше кръв, Чарити се въртеше неспокойно в леглото и се чудеше какво да каже на Ханк днес следобед. Никога не бе участвала в полицейско разследване. Нямаше представа доколко подробно трябва да опишат — тя и Елайъс — какво са правили преди убийството. Ако имаха късмет, едва ли се очакваше да съобщят много. В края на краищата дори не бяха сред хората, открили първи трупа. Рик Суинтън и малката група Пътешественици ги бяха изпреварили.
Но независимо от това бе гледала достатъчно криминални истории по телевизията, за да се досети, че Тубърн ще иска да знае какво е ставало в и около къмпинга преди смъртта на Гуендолин. А нямаше спор по въпроса с колко съмнителни действия бяха ангажирани тя и Елайъс малко преди убийството. Нахълтаха с взлом в чужда собственост. Как биха могли да обяснят тази постъпка, зачуди се тя.
— Пише ли в статията кога е била убита Гуендолин? — попита Тед.
Япи прочете дългия материал до края.
— Инспекторът изчаква официалните данни от аутопсията, но репортерът пише, че очевидно е била застреляна между единадесет и половина — когато за последен път е видяна жива — и полунощ. Суинтън и няколко Пътешественика открили тялото й минути след дванадесет.
— Именно тогава чух писъците — отбеляза Бея.
— Бас държа, че областният съдебен лекар няма да даде по-точно време — обяви Тед със задоволството на капацитет по въпросите на криминалния жанр. — Кой последен я е видял жива?
— Май онзи тип Рик Суинтън. — Япи прокара пръст статията и спря някъде по средата. — Точно така. Рик Суинтън и няколко Пътешественици. Видели Гуендолин Пит да влиза в караваната си в единадесет и половина. Искала да се уедини, за да настрои съзнанието си на вълната на извънземните. Очевидно е трябвало да действа като радар при кацането.
— Е, ако питате мен — намеси се Бея, — бих заложила парите си, че убиецът е един от Пътешествениците. Мнозина от клетите заблудени души загубиха всичките си спестявания, като ги прехвърлиха на Гуендолин Пит.
— Поне някои от тях трябва да са били бесни снощи, когато корабите не се явиха — обобщи Рейдиънс.
— Така е. — Япи остави вестника и отпи от чая. — И всеки от тях е могъл да я убие.
Тед свъси вежди.
— Ако е бил от Пътешествениците, той или тя е трябвало да действа бързо. До полунощ всички се намираха долу на плажа. Хлапетата при оградата видяха първите, които се връщаха.
— Не забравяй, че до плажа има две пътеки — напомни му Япи. — Старата не е безопасна, затова не се ползва от години, но все още съществува.
— Прав си — съгласи се сияещ Тед. — А и снощи имаше доста мъгла. Някой Пътешественик е могъл да се изкачи по старата пътека, да стигне до караваната на Гуендолин, да я застреля и после отново да се присъедини към тълпата на плажа. Никой не би го забелязал заради мъглата. Убиецът е можел да се върне в къмпинга с основната група малко след полунощ.
— Нещата започват да звучат доста сложно — промърмори Бея. — Като се замисли човек, всеки от Пътешествениците е имал възможност да постъпи точно по този начин. А и да нямаше мъгла кой ще ги различи в тези еднакви бели и сини роби, с които постоянно са облечени?
— Никак не завиждам на инспектор Тубърн — отбеляза Тед замислено. — Страшно трудно ще бъде да се изплува от цялата каша.
— Особено като се има предвид липсата му на опит — промърмори Рейдиънс суховато. — Не сме имали убийство в Уиспъринг Уотърс от десет години. Пък и последното беше много лесно за разрешаване, помните ли?
Тед кимна.
— Така е. Нали имаш предвид жената на Том Фрейзър? Дето най-после й писна да я бие и го ударила по главата с крика за колата. В съда го нарекоха самозащита.