— Каквото си и беше — добави Бея. — Том беше истински негодник.
Вратата на кафенето се отвори със замах. Трясъкът прикова вниманието на всички. Извърнаха се и видяха Арлин Фентън, останала без дъх, разчорлена и почти изпаднала в паника. Нахълта в кафенето и изведнъж спря. Широко отворените й очи мигом се насочиха към Чарити.
— Госпожице Труит, слава богу — промълви тя задъхано. — Ходих до къщата ти, но не те намерих. И в магазина те нямаше, и се досетих, че сигурно си тук.
— Арлин. — Чарити остави чая и се изправи. — Какво има? Какво е станало?
— Трябва да го спасиш! Трябва да спасиш Нюлин.
— Нюлин? Успокой се, Арлин. — Чарити тръгна към нея. — Разкажи какво е станало.
— Инспектор Тубърн арестува Нюлин преди няколко минути.
Всички в кафенето ахнаха, изненадани.
— Господи — простена Чарити. — Не може да е Нюлин.
Арлин се втурна към Чарити; по лицето й се четеше отчаяние.
— Госпожице Труит, какво ще правим? Всички в градчето знаят колко много Нюлин ненавиждаше Гуендолин Пит. Постоянно повтаряше, че някой трябва да я спре.
Чарити обгърна раменете й с ръка и погледна останалите съдържатели на магазинчета.
Никой не промълви и дума. Арлин имаше право. Всички в градчето знаеха колко бе вбесен Нюлин от фарса на Гуендолин Пит.
— Не го е направил — проплака Арлин. — Не е той, знам. Нюлин не е убиец. Но няма кой да му помогне.
— Ще отида в участъка и ще поговоря с инспектор Тубърн — промълви Чарити тихо.
Не, че имаше някаква представа какво ще каже на инспектора, помисли си Чарити, докато изкачваше стъпалата към малкия полицейски участък двадесет минути по-късно. Тя обаче е наела Нюлин и той й бе приятел. Чувстваше се задължена да му помогне.
Мислено започна да преценява какво трябва да направи. Първо, очевидно, да уреди освобождаването на Нюлин под гаранция. Представа нямаше как става това, но Ханк Тубърн ще й обясни. Второ, да намери адвокат на Нюлин. Добър. Единственият адвокат в градчето беше Филис Дартмур. Но тя се занимаваше с договори за недвижими имоти и завещания, а не с криминални случаи. Следователно налагаше се да потърси човек от Сиатъл.
Чарити, изцяло погълната от мислите си, се сблъска с Нюлин пред вратата на участъка.
— Чарити! — Нюлин я гледаше смаяно. — Какво правиш тук?
— Дойдох да те спасявам. — Тя огледа младежа внимателно. — Арлин каза, че са те арестували.
— Нищо подобно. — Нюлин направи гримаса. — Поне засега. Инспекторът просто ме помоли да дойда за разпит. Арлин е прибързала в преценките си.
— Много се тревожи за теб, Нюлин.
Нюлин посрещна новината с видима радост.
— Така ли?
Набит плешив мъж се измъкна от участъка.
— Добро утро, Чарити. Малко е рано да бързаш така, не смяташ ли?
Чарити се усмихна учтиво. През последните месеци няколко пъти се беше срещала с Ханк Тубърн. Беше на средна възраст, с обветреното лице на човек, които през младите си години е работил на търговските риболовни кораби.
Тубърн — от старомодния тип семейни мъже — излъчваше стабилност и спокойствие. Може би малко муден, но внимателен. Чарити подозираше, че зад бавната, привидно сговорчива фасада се крие остра интелигентност. Ханк бе живял в Уиспъринг Уотърс почти през целия си живот и се радваше на уважението на съгражданите си.
— Добро утро, Ханк. Чух, че си арестувал Нюлин, но очевидно слуховете са били преувеличени.
Присвивайки очи, около които се образуваха бръчици, той изгледа Нюлин.
— Просто исках да поговоря с него. Днес ще се наложи да поговоря с доста хора. Реших да започна с младия Нюлин.
Младежът стисна устни.
— Според инспектор Тубърн ще бъде от голяма полза да намеря някой, който ме е видял в пикапа ми между единадесет и половина и полунощ.
— Господи — Чарити хвърли неспокоен поглед към Ханк. — Алиби ли ти е нужно?
Ханк подпря едрото си тяло на вратата.
— Няма причина да се вълнуваш, Чарити. Просто ще бъде по-лесно, ако открием някой, който го е видял в колата през онзи половин час преди полунощ.
Чарити се замисли бързо.
— Елайъс Уинтърс и аз отидохме да поговорим с него около полунощ.
Млъкна рязко и погледна безпомощно Ханк.
— И? — подкани я Ханк.
— Не бях в пикапа — обади се Нюлин. — Казах ти: няколко минути преди полунощ излязох и отидох при хората горе на пътеката. Исках да намеря Арлин. И успях. Беше се запътила да иска обяснение от Гуендолин Пит. Тръгнах с нея. Докато стигнем до караваната, Рик Суинтън и двама-трима Пътешественици вече бяха намерили тялото.
— За жалост пак остава доста време, за което не се знае какво си правил — отбеляза Ханк меко. — И най-вече тридесетте минути преди полунощ, през които някой е отишъл до караваната на Гуендолин и я е застрелял.