— Спести на момчето куп неприятности — съгласи се Япи. — Браво, Чарити.
Тед се изхили.
— Нещо ми подсказва, че в лицето на Арлин си спечели приятелка за цял живот.
Чарити едва го чу. Гледаше към табелата „ЗАТВОРЕНО“ на вратата на „Талисмани и дрънкулки“. Минаваше десет, а Елайъс все още го нямаше.
— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш? — Рик Суинтън залитна назад, докато Елайъс влизаше през вратата на караваната му. — Изчезвай, Уинтърс. Нямаш право да нахълтваш така. Ще поискам да те арестуват.
— Седни, Суинтън. — Елайъс затвори и заключи вратата. — Ти и аз ще си поговорим.
— Разкарай се.
— Седни.
Елайъс пристъпи напред.
— По дяволите! Ако си въобразяваш, че можеш да… — Рик отстъпи. Краката му се блъснаха във вградения нар; неволно седна на него. — Нямащ право да влизаш тук по този начин.
— Току-що го сторих. — Елайъс леко се усмихна. — Не се притеснявай. И двамата тръгваме след минути. Веднага, щом си поговорим.
— За какво толкова ще разговаряме?
— Като начало — за личната ти банкова сметка. — Елайъс измъкна лист хартия от вътрешния джоб на якето си. — Онази, която използваш, за да прехвърляш средства от сметката, открита от Гуендолин Пит за така наречените дарения от Пътешествениците.
В очите на Рик блесна смайване, а след миг истински гняв.
— Представа нямам за какво говориш.
— С удоволствие ще ти обясня. — Елайъс хвърли листа в скута на Рик. — Използвах номера на социалната ти осигуровка, за да се добера до двете банкови сметки на твое име. Схемата е ясна: най-редовно си прехвърлял суми от фирмената в личната си сметка. Това едва ли би убягнало от окото на изключително вещата в бизнеса Гуендолин Пит. Тъй че, готов съм да се обзаложа, прикривал си преводите с фалшиви разписки и договори.
— Нищо не можеш да докажеш.
— Не, но измамите обикновено се вършат по този начин. А ти не ми правиш впечатление на тип, чиято силна страна е въображението. Една финансова проверка ще извади на бял свят всичко.
— Глупости.
— Добрата новина е, че повечето пари, които Гуендолин Пит е прибрала от Пътешествениците, все още са налице. Намират се в личната ти сметка, Суинтън.
— Това е лъжа.
— Не е. А и освен това е достатъчен мотив за убийство.
— Убийство? — Рик го зяпна. — Не можеш да ми припишеш убийството на Гуендолин.
— Ако информирам Тубърн какво знам за банковите ти сметки, той ще направи естествено умозаключение: убил си Гуендолин, защото е разкрила измамата ти и те е заплашила да те предаде на властите.
— Не е вярно. — По лицето на Рик се изписа паника. — Луд ли си? Не съм я убил. Ха, та аз дори не знаех, че е в караваната, докато не се върнах от плажа с някои от останалите.
— Малко ще ти е трудно да го докажеш, нали? Падналата мъгла и еднаквите ви роби с качулки, дават възможност на всеки от плажа да изчезне незабелязано от тълпата и достатъчно дълго време и да убие Гуендолин. А ти имаш солиден мотив. Това ти дава предимство пред конкуренцията, Суинтън.
— Казвам ти — не съм я убил. Ще го докажа, ако се стигне дотам. Много хора ме видяха на плажа през онзи половин час преди полунощ.
— Може. А може и да не са. Доста вълнения имаше снощи на плажа. Но ще оставя на теб и Тубърн да уточните всичко. — Елайъс се облегна назад на масичката. — Междувременно ти и аз ще поработим върху имиджа ти.
— За какво говориш?
Елайъс се усмихна.
— Ще докажем на Пътешествениците и на всички други в града какъв готин, честен тип си. Ще им покажем колко си разстроен, защото космическите кораби не пристигнаха снощи. Ще направиш така, както Гуендолин Пит би постъпила при създалите се тъжни обстоятелства.
— И какво е то, копеле такова?
— Отиваме в банката да открием нова сметка. После се обаждаме в банката ти в Сиатъл и уговаряме всички средства от личната ти сметка да бъдат прехвърлени тук.
Лицето на Рик почервеня силно.
— Как ли пък не!
— Представител на Първа национална банка в Уиспъринг Уотърс ще разпредели парите между Пътешествениците. Като имам предвид колко компетентен, внимателен и трудолюбив служител си, не допускам да не разполагаш със списък, в който да са отразени даренията на всеки.
— По дяволите.
Рик скочи и се нахвърли върху Елайъс.
Елайъс отстъпи настрана. Рик се просна върху вградената масичка.
— Ще поставя въпроса така, Суинтън: ако не пожелаеш да се правиш на добричък, ще кажа всичко на Тубърн. Той ще поеме нещата в свои ръце. Няма да му отнеме много време, за да измисли как да блокира средствата ти в Сиатъл, докато уговори въпросната финансова ревизия. В края на краищата той провежда разследване за убийство. Така или иначе ще загубиш тези пари. Не е ли по-добре да обърнеш нещата в своя полза?