— Копеле.
Рик бавно се надигна от масата със злобно присвити очи.
— Ако ме питаш, отдава ти се чудесна възможност. В противен случай ще бъдеш заподозрян в убийство. Избирай.
Рик стовари няколко пъти юмрук върху масичката.
— Копеле, копеле, копеле. Ще ми платиш за това. Кълна се. Никой не може да прецака Рик Суинтън безнаказано.
— Хайде да вървим. Десет часът е. Банката е отворена.
Елайъс току-що бе позволил на Крейзи Отис да слезе от рамото му и да се настани върху клона на изкуственото дърво, когато Чарити нахълта в „Талисмани и дрънкулки“.
— Минава пладне. — Беше се устремила към него, а полите й се вееха. — Къде беше? Страшно се разтревожих.
— Хе-хе-хе… — обади се Отис.
Чарити не обърна внимание на папагала.
— Започнах да си мисля, че ти се е случило нещо ужасно.
— Като например?
Елайъс удари един от клавишите на стар касов апарат. Чекмеджето изскочи с весело иззвъняване.
— Откъде, да знам. — Чарити стигна до тезгяха. Беше останала без дъх. — Всичко може да се случи. В градчето има убиец, забрави ли?
— Не. — Елайъс си даде няколко секунди да я огледа с наслада. Страните й бяха поруменели, а очите й блестяха от тревога. Тревога за него, помисли си той смаян. — Изненадан съм как така си почувствала липсата ми. Дочух, че си отървала Нюлин от бесилото.
— Само му намерих алиби. — Веждите й се свъсиха. — Това пък откъде го знаеш?
— Срещнах Тед и Рейдиънс, докато идвах на кея. Разказаха ми какви си ги вършила тази сутрин.
— Така ли? — Тя въздъхна дълбоко. — Една жена винаги си намира работа. Откакто измъкнах Нюлин от лапите на Тубърн, търся алиби за теб.
— За мен?
— Не те ли смущава поне малко перспективата да разкажеш на инспектор Тубърн как приблизително по същото време, когато Гуендолин е била убита, ти си бил зает да претърсваш караваната на Рик Суинтън? Нахълтване с взлом не е сред законните действия и не подсигурява кой знае какво алиби.
Елайъс бавно се усмихна.
— А ти измисли ли ми по-добро?
— Разсъждавам по въпроса. — Тя хвърли поглед през рамо, за да се увери дали са сами в магазина. После се наведе към Елайъс и сниши глас: — Например, ще кажем, на Тубърн, че просто сме решили да се поразходим, докато сме чакали да видим какво ще се случи на плажа.
— Разходка?
— Точно така.
— В мъглата?
— Да.
— Не ти ли звучи малко необичайно?
Тя свъси вежди.
— Десетки хора бяха извън колите си и се мотаеха наоколо.
— Но повечето висяха при оградата и наблюдаваха какво става на плажа.
Чарити прехапа устни.
— А кой ще докаже, че някои от тях не са се разхождали в мъглата?
Той започваше да се забавлява.
— А жената, която видяхме да се измъква от караваната на Суинтън — за нея ще споменаваме ли?
Чарити продължи да гризе долната си устна.
— По дяволите. Това е труден въпрос.
— И става все по-труден. Ако споменем за нея и къде сме я забелязали, тогава трябва да признаем, че сме се навъртали в тази част на къмпинга. Караваната на Гуендолин не е далеч от тази на Суинтън.
— Тогава да не я споменаваме. Та в края на краищата ние нямаме представа коя е.
— Да излъжем инспектор Тубърн? Чарити, шокиран съм.
— Не е смешно, Елайъс. Снощи Гуендолин Пит е била убита, а по същото време ние с теб се занимавахме с нещо, което повечето хора биха определили като незаконно.
— Откъде се появи множественото число? Само аз влязох в караваната.
— Но аз вардех отвън, забрави ли? Точно толкова съм забъркана в тази история, колкото и ти. Заедно сме в тази каша.
Той бавно се усмихна.
— Трогнат съм.
— Драго ми е, че намираш всичко така забавно. Но същото не важи за мен.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Чарити?
Тя го погледна с дълбоко подозрение.
— Какъв?
— Не си даваш сметка, че истината най-добре се вижда в спокойни води.
— Това какво значи?
— Ще отговаряш на всички въпроси на инспектор Тубърн с истината. Това значи.
— Но, Елайъс…
— Успокой се. Тубърн няма да тикне никого от нас в затвора. — Елайъс направи пауза. — Но да предположим, че ме хвърли зад решетката. Ще дойдеш ли да ме посетиш?
— Шегуваш ли се? — Тя му се усмихна сладко. — Ще ти опека торта и вътре ще пъхна пила.
— Поласкан съм.
— Не бъди. Ще направя всичко по силите си да те измъкна, защото иначе Крейзи Отис ще легне на моите ръце, докато не те освободят.
Отис изсумтя.