Очите на Елайъс срещнаха тези на Чарити.
— Само едно трябва да уточним, преди да се видим с Тубърн днес следобед.
— Да?
— Ще ме оставиш аз да говоря, когато стигнем до нахълтването в караваната на Рик.
Тя го погледна неспокойно.
10.
Морето е така солено, както и кръвта.
Животът зависи и от двете.
Ханк Тубърн хвърли поглед на бележките си през очилата, спуснати ниско на носа му.
— Дайте да видя, дали съм разбрал правилно. Отишли сте до караваната на Рик Суинтън малко след единадесет. Видели сте неидентифицирана жена да излиза… — Спря и погледна към Елайъс от другата страна на бюрото. — Сигурен ли си, че не знаеш коя е?
Чарити затаи дъх. До този момент бе говорил само Елайъс. Трябваше да признае, че разпитът протичаше доста гладко. Гладко, като повърхността на спокойно море.
— Напълно — отвърна Елайъс. — Вдигнатата й качулка закриваше изцяло главата. Разбрахме, че е жена единствено по движенията й. Пък и това, че излизаше от караваната на Суинтън, също е показателно.
Ханк направи гримаса.
— Да, според слуховете, налитал на жени. Добре, значи сте проверили в караваната дали Суинтън е вътре, а после сте отишли при паркиралите коли на скалата, за да търсите Нюлин. Чули сте писъците и сте тръгнали с другите да видите какво се е случило. Присъединили сте се към тълпата пред караваната на Гуендолин Пит, влезли сте вътре и сте видели тялото. Това ли е всичко?
— Да — отвърна Елайъс непринудено. — Чарити и аз бяхме заедно през цялото време.
— Чудесно. Не ми помага особено, но това не е ваш проблем. — Дървеният стол на Ханк изскърца, докато той се настаняваше по-удобно. — Да сте забелязали нещо друго на мястото на убийството, нещо, което ви се вижда важно?
Елайъс се замисли за миг.
— Май ти казах всичко. Суинтън беше вътре преди мен. Беше клекнал до тялото. Пътешествениците, които го придружаваха, стояха отвън с други хора. Само празният диктофон в чекмеджето привлече вниманието ми.
Сепната, Чарити наруши тишината.
— Какъв празен магнетофон?
— Намерихме го в едно открехнато чекмедже — отговори й Тубърн. — Не е много, защото беше без лента. От време на време Гуендолин Пит очевидно е записвала деловите си срещи. Имаше и кутия с ленти, но се съмнявам дали ще открием нещо полезно.
Чарити се намръщи.
— Ще е прекалено да се очаква, че е записала собственото си убийство, предполагам.
— Така е — усмихна се Тубърн кисело. — Никой убиец не мисли за хората, които после трябва да се справят с цялата бъркотия. Но моята работа е тъкмо това. Да изясня какво се е случило. А сега, като приключихме с официалната част, искам да ти благодаря от името на мнозина, Уинтърс.
— О, няма защо — отвърна Елайъс.
Чарити му хвърли кос поглед.
— Какво е направил?
Ханк вдигна вежди.
— Не знаеш ли? Благодарение на Уинтърс Пътешествениците ще си получат обратно голяма част от парите.
— За какво говорите? — настоя Чарити.
Елайъс сви рамене.
— Да речем, Рик Суинтън е решил да поправи някои грешки.
— Не го вярвам и за минута — сопна се Чарити.
— Както и никой друг — ухили се Ханк. — Всички са наясно, че Уинтърс е убедил някак си Суинтън да прехвърли парите на Пътешествениците във фонд, който банката да разпредели. Но май по-разумно е да не знам как го е убедил.
Чарити остана поразена.
— И Суинтън е прехвърлил средствата?
— Да. — Очите на Ханк се присвиха. — По обяд разговарях със Сет Брод от банката. Казва, че към десет и двадесет Суинтън влязъл, следван от Уинтърс по петите, и настоял Пътешествениците да си получат обратно парите.
— Невероятно — прошепна Чарити.
— Суинтън подписал платежно нареждане от сметката в Сиатъл за няколкостотин хиляди долара, които банката да разпредели — продължи Ханк. — И услужливо предоставил списък със сумите, дарени от всеки пътешественик. Оттук нататък банката поема нещата.
Чарити изгледа Елайъс. Той й се усмихна тайнствено. С поглед я предупреждаваше да не говори много.
— Това е чудесно — обяви тя весело.
— Напълно си права. — Ханк взе чашата с кафе и бавно отпи. — Не всички Пътешественици са чужденци тук. Дъщерята на братовчедка ми се забърка със сектата на Гуендолин. Прехвърли й хиляда долара. Парите й трябваха за колежа тази година.
Чарити се ухили.
— Значи Елайъс е нещо като местен герой, а?
— Ако реши да се кандидатира за градската управа, няма начин да не го изберат — съгласи се Ханк усмихнат. — Ха, та самият аз ще гласувам за него.
— Няма да се наложи. Не се интересувам от политика. — Елайъс стана. — Щом си приключил с нас, инспекторе, да си вървим.