— Ами — да — кимна Ханк. — Ако възникнат нови въпроси, ще звънна.
— Имаш ли вече заподозрени? — попита Чарити.
— Между нас да си остане — Ханк я погледна през ръба на очилата, — пълен съм със заподозрени.
— Хайде, Чарити, знаеш, че не му е позволено да говори за случая настоя Елайъс и решително я хвана за ръката. — Да си тръгваме и да оставим човекът да си гледа работата.
Чарити успя да удържи любопитството си до тротоара пред участъка.
— Значи снощи само си надникнал в караваната на Суинтън, да видиш дали е там?
— Нямаше го.
— Нима? Трябва да ти призная, Елайъс, справи се чудесно. Каза на инспектор Тубърн истината, без всъщност да е цялата.
— Повярвай ми, Тубърн не искаше да чуе цялата истина. Той е достатъчно интелигентен, за да знае, че за някои неща е по-добре да не се пита. Доволен е от резултатите тази сутрин.
С други думи, не възнамерява да те пита с какви методи си убедил Рик Суинтън да върне парите на Пътешествениците.
— Не съм докоснал Суинтън и с пръст.
— Ха! Сигурно не си го докоснал, но бас държа, че страшно си го изплашил.
— Някои хора се плашат по-лесно от други. — Елайъс посегна да отвори вратата на колата. — Просто му споменах, че на някой може да се стори добър мотив за убийството, ако задържи всички източени от сметката на Пътешествениците пари.
Чарити премигна.
— Уау! Доста грубичко играеш.
Той се изправи и постави ръка върху покрива на колата. Очите му се впиха в нейните изпитателно, без да издават мислите му.
— Това притеснява ли те?
— Кое? Че си принудил Суинтън да върне парите на Пътешествениците? — Чарити се усмихна. — Шегуваш се. Той си го заслужаваше. Но имам няколко въпроса.
— Какви въпроси?
— Първо: наистина ли смяташ, че Суинтън може да е убиецът?
— Съмнявам се. Той е в състояние да наеме някой да натисне спусъка, но не допускам сам да го извърши. Той е мошеник. Няма смелостта за тежки насилия. Прекалено рисковано е.
— Звучиш доста уверено.
— Никой не може да е напълно сигурен за друг човек, но не подозирам Суинтън в убийството. Какъв е следващият въпрос?
— Защо го направи? — попита тя тихо. — Защо се изправи срещу Суинтън и го принуди да върне парите? Не познаваш никого от Пътешествениците, освен Арлин, а и нея я знаеш съвсем бегло. Нямаш причина да се намесваш.
Последва пауза. Елайъс изглеждаше напълно застинал. Чарити почти усещаше как се затваря в себе си.
Хрумна й, че вероятно не знае отговора на въпроса й. Хрумна й също, че това незнание сигурно не му допада.
— Реката на справедливостта тече по много канали — обяви той накрая с подчертано неутрален тон. — Някои са очевидни. Други наблюдателят трябва да разкрие.
— Забрави, че въобще съм питала. — Тя сбръчка нос. — Знам защо си го направил.
Очите му се присвиха.
— Защо?
Изправи се на пръсти и докосна лицето му с ръка.
— Защото си много сладък.
— Сладък!
— Да, сладък.
Потупа го по бузата. После леко докосна устните му със своите, отстъпи назад, за да се наслади на смаяното изражение в очите му и бързо се настани зад волана на колата си.
Завъртя ключа в стартера и натисна педала на газта. Нещо й подсказваше, че не е хубаво да се задържа около него.
Сладък.
Елайъс обърна питката с къри, която приготвяше. Беше изпълнил рецептата стриктно, но прибави още от лютивата подправка просто ей така.
Каквото и да каже Чарити за вечерята днес, няма да е сладко. Цял ден прекара в обмисляне на менюто.
Състоеше се от пикантни картофи и зелен фасул. Имаше и салата с люти чушки. За десерт — лимонова торта.
— Това си е война, Отис.
Крейзи Отис, кацнал върху клетката си, кимна и зловещо изкряка.
Елайъс вдигна месеста червена люта чушка.
— Ти ще ми бъдеш свидетел, Отис, че тя никога повече няма да ме нарече сладък.
— Хе-хе-хе…
Елайъс продължаваше да се чуди защо думата го възпламенява. Знаеше само, че продължава да беснее вътрешно от вчера следобед, когато Чарити го потупа по бузата, сякаш е извънредно добро куче, целуна го леко, усмихна му се и го нарече сладък.
Беше сигурен, че жените използват думата сладък, за да опишат бебета, кученца и братя.
Сладък! Иронична, уклончива и скучна дума. От която го побиваха студени тръпки.
Очите на Чарити се насълзиха при първата хапка лютиво къри. Премигна, за да разкара влагата, остави вилицата и грабна чашата с вино.
— Все още не съм овладял напълно тази рецепта — промърмори Елайъс.
— Вкусно е.
Тя отпи голяма глътка вино с надеждата алкохолът да потуши огъня.