— Питката с къри се прави с три вида люта подправка.
— Забелязах.
— Не е ли прекалено люто?
Тя се усмихна мрачно; оставяйки чашата.
— Адски е люто и ти отлично го знаеш.
Елайъс изглеждаше доволен.
— Опитай салатата.
Взе си предпазливо — лютивият й сос почти не отстъпваше на картофите и фасула. Пое си дълбоко въздух и преглътна.
— Пикантна е.
Той свъси вежди замислено, докато дъвчеше лист маруля.
— Не мислиш ли, че сосът е малко сладък?
— Сладък? — В съзнанието на Чарити дръннаха предупредителни звънчета. Сладък? Посегна за парче царевичен хляб. — Ни най-малко.
— А какво ще кажеш за царевичния хляб? Никак не го обичам сладък.
Чарити преглътна и отново си пое дълбоко въздух.
— О, не бива да се притесняваш за царевичния хляб. Всичкото чили, което си наблъскал вътре, премахва всяка следа от сладост.
Очите му засияха.
— Благодаря ти.
В продължение на няколко секунди се опита да разгадае изражението му, прочете предизвикателството и отново вдигна вилицата. Не бе напълно сигурна какво точно става, но бе напълно решена да изяде всичко в чинията си, дори ако резултатът е първото напълно документирано спонтанно човешко пламване.
Шум от голяма кола по алеята дойде като избавление.
— Имаш посетител — обяви Чарити с облекчение и остави вилицата.
Блясъкът в очите на Елайъс изчезна. Появи се познатото тайнствено изражение.
— Не очаквам никого.
Затръшна се врата на кола. След секунди се похлопа откъм кухнята.
— Ей сега се връщам. — Елайъс се надигна от ниската възглавница. — Довърши си кърито. Не е вкусно, когато изстине.
— Това нещо няма да изстине, дори ако го замразиш в глетчер.
Крайчетата на устните на Елайъс се извиха леко нагоре. Прекоси стаята, отиде в кухнята и отвори задната врата.
— Извинявай за безпокойството, Уинтърс — обади се Лейтън Пит. — Възможно ли е да поговоря с теб за няколко минути?
— Не съм сам.
— Важно е — промърмори Лейтън.
Чарити вдигна поглед от мястото си на пода.
— Здравей Лейтън. Много съжалявам за Гуендолин. Знам, че се разведохте, но все пак трябва да е било страхотен шок.
— Добър вечер, Чарити. — Прекрачвайки прага, Лейтън кимна разсеяно. Зад стъклата на големите му очила очите му изглеждаха притеснени. — Истински шок, права си. Виж, нямах намерение да ви преча, но наистина трябва да поговоря с Уинтърс, ако не възразяваш.
— Нямам нищо против, разбира се — отвърна Чарити.
Лейтън свъси вежди.
— Става въпрос за делови неща, Уинтърс.
— Естеството на водата и естеството на деловите неща имат някои общи качества — отвърна Елайъс. — Нито едното, нито другото не е така просто, както изглежда на пръв поглед.
Лейтън го погледна изненадано.
— Какво значи това?
— Не му обръщай внимание, Лейтън. — Чарити направи жест и посочи една възглавница. — Изпада в странни настроения. Сядай.
Лейтън пристъпи напред, но при вида на двете ниски възглавници върху пода, се спря.
— Не, не… Май предпочитам да остана прав.
— Първо си свали обувките — обади се Елайъс.
— Ъ?
— Обувките. Можеш да ги оставиш до вратата.
Лейтън се втрещи, очевидно стъписан от босите крака на Чарити, но после забеляза, че и Елайъс е без обувки. Скован, събу кожените си мокасини.
Чарити не пропусна да забележи, че най-богатият мъж в градчето има дупки по чорапите.
Елайъс заобиколи Лейтън и се настани отново върху възглавницата си. Отпусна се с непринудено движение.
— За какво искаше да поговорим, Пит?
Лейтън погледна несигурно към Чарити, ала после сякаш се окопити.
— Виж, Уинтърс, ще карам направо. Искам дял от онова, което уреждаш за чуждестранните си клиенти. Имам какво да предложа. Разполагам с вътрешна информация, до която ще ти е трудно да се добереш, за да осъществиш проекта си.
— Няма никакъв проект — отвърна Елайъс.
— Не ми разправяй врели-некипели — прекъсна го рязко Лейтън. — Замислил си нещо и то е свързано с кея, знам го. Целият проклет град го знае. Включи ме. Няма да съжаляваш.
— Не съм се сдобил с кея Крейзи Отис за чуждестранен клиент или някой друг — тихо отбеляза Елайъс.
— Слушай, ще сваля картите си на масата. — Лейтън започна да крачи напред-назад из малкото помещение. — Признавам, в момента съм леко финансово притеснен.
Елайъс го изгледа изучаващо.
— Затруднение?
— Гуен доста ме прецака. — Устните на Лейтън се свиха. — Отмъсти си. Точно както по време на развода обеща, че ще постъпи. Разори ме. А аз бях такъв глупак и дори не се усетих каква катастрофа се задава, докато не ме връхлетя.
Чарити се загледа как Лейтън вади от джоба кърпичка и избърсва челото си.