— Какво искаш да кажеш?
— Измами ме. — Лейтън се извърна и отново прекоси стаята с тежки крачки. — Оказа се страхотна измама, а аз се хванах на въдицата. Вложих почти всичките си пари. Почти нищо не ми е останало. Убеден съм, че Дженифър ще ме изостави, ако не се измъкна от тази каша. Нещата малко се поизопнаха помежду ни напоследък, а това направо ще ни раздели.
— Каква точно е измамата? — попита Елайъс.
Лейтън въздъхна дълбоко.
— Преди два месеца ми се обади някакъв тип. Бил представител на калифорнийски предприемач, фирмата му искала да се сдобие със собственост при скалите, за да направи игрище за голф и курорт с минерални бани. Така твърдеше. И евентуално да се разшири по-нататък. Естествено, желаеше да се сдобие със земята на приемливи цени.
— Нормално — подкрепи го Елайъс и продължи: — И са те избрали да им помогнеш да подберат първите по-големи парцели по дискретен начин.
— Сега си давам сметка, че оня тип, дето ми се обади най-вероятно е бил Рик Суинтън, макар да не съм в състояние да го докажа. Както и да е — стори ми се, че се открива възможност да направя най-голямата сделка в живота си. Гуен и аз все още се водехме собственици на стария къмпинг при скалите, ако ме разбираш. По време на развода остана непродадена само тази недвижима собственост. И двамата съзнавахме, че може да се окаже ценна в бъдеще, затова се уговорихме да я задържим на общо име.
— Знам — обади се Елайъс.
— Чудесно място. Естествено, предприемачът искаше терена. Трябваше само да склоня Гуен да ми продаде своята част. После щях да продам всичко на предприемача.
— За едно малко състояние? — уточни Чарити.
Лейтън я стрелна с поглед.
— Да кажем, за не лоша сума. Но преди да успея да направя предложението си на Гуен, тя цъфна тук с проклетите Пътешественици. Въобще не разбирах какво прави. После си дадох сметка, че вероятно използва култа, за да дои средства от хората, които са достатъчно тъпи, щом са повярвали в появата на космически кораби.
— Поиска ли й да ти продаде своя дял от къмпинга? — попита Чарити.
— Разбира се. — Лейтън махна с ръка. — Допусках възможността да правим заедно сделки, независимо от миналото. Гуен може да беше всякаква, но разбираше от бизнеса.
— Какво стана? — попита Елайъс.
Лейтън поклати глава.
— Похвали се, че води за носа Пътешествениците. Получавали, каквото заслужавали. Изразих желание да купя нейната половина от къмпинга. Тя се съгласи, при условие да използва мястото до петнадесети август. До средата на август щяла да събере — така твърдеше — необходимите й средства, за да финансира някакви свои проекти. Договорихме се. Най-малкото така си въобразявах.
— Приела е да купиш нейната половина от къмпинга?
— Точно така. — Лейтън отново избърса чело. — Предложих прилична цена за нейния дял.
— Намекваш за цена, базирана на сегашната пазарна конюнктура в Уиспъринг Уотърс. — Елайъс отпи от виното си. — Не на цената, която би предложил предприемач, заинтересован да изгради курорт тук?
Лейтън свъси вежди.
— Бизнесът си е бизнес.
Елайъс сви рамене.
— И водата си е вода, но две вълни не са еднакви. Някои безобидно се разбиват в брега; други образуват течение, което не е изключено да отнесе непредпазливите в открито море.
За миг Лейтън изглеждаше озадачен.
— Ъхъ… Е, с две думи, Гуен дойде да ме види преди две седмици. Чула слуховете за разработването на курорт тук. Настояваше, че присъствието ти в градчето, Уинтърс, недвусмислено подсказва за голям замисъл. Уплаших се да не се откаже от сделката ни.
Чарити се заигра с вилицата.
— А вместо това тя само вдигна размера на желаната сума, нали?
Лейтън отново се намръщи.
— Откъде знаеш?
— Ами очаквах го — призна Чарити предпазливо.
— Де да бях го прозрял и аз. — Лейтън въздъхна дълбоко. — Гуен поиска за земята петкратно повече от моето предложение. Възразих й колко е нереално. Тя обаче настояваше на своето — като имала предвид какво знае за Елайъс Уинтърс, имотът струвал десет пъти повече от това, което тя иска.
— И си я оставил да те убеди, че дори да платиш за нейния дял от къмпинга пет пъти повече, пак ще натрупаш цяло състояние, когато го препродадеш на предприемача, така ли? — попита Чарити.
— Знам колко глупаво звучи сега. — Пълничката ръка на Лейтън се сви в юмрук. — Но не само Гуен създаваше напрежението. Мнимият предприемач ми се обаждаше почти всеки ден.
Елайъс го наблюдаваше.
— Суинтън ли?
— Вероятно. Непрекъснато повишаваше предлаганата сума, стига да успея да му продам целия терен. Неговите хора настоявали за сигурност, че ще получат точно този парцел. Открито говореше за готовността им да дадат най-високата цена, стига да стане тихо, та да не се вдигнат цените на околните парцели.