Чарити го изгледа внимателно.
— И ти продължи да увеличаваш сумата, която бе готов да дадеш на Гуендолин?
Лейтън потрепери.
— Повтарях си колко е важно да притежавам цялата земя, независимо какво ще ми струва. Бях като трескав или нещо подобно. Загубих усета си за реалност. Именно тогава представителят на предприемача звънна отново. Предложи да ме направи партньор в бъдещия курорт.
Елайъс не откъсваше очи от него.
— От теб се е искало само да вложиш доста голям първоначален капитал, нали?
Лейтън затвори очи.
— Доста се изсилих.
— Дай да отгатна какво е станало по-нататък — предложи Елайъс. — Вложил си всичките си налични пари и си взел заем, за да финансираш останалата част от дела си като бъдещ партньор.
— Накратко казано — да — призна Лейтън. — Затънах до гуша. Сключихме сделката на петнадесети сутринта. Прехвърлих капиталите си в онова, което мислех, че е сметка на предприемача. Късно същия следобед Гуен дойде да ме види. За да злорадства.
— И тогава ти съобщи как те е изпързаляла — заключи Елайъс.
Лейтън сведе глава. Спря пред прозореца и унило се загледа в тъмната градина.
— Взе всичко, което имах. Трябва да обявя фалит. Дженифър е бясна. Трудно ми е да го повярвам, но се чудя дали не се омъжи за мен заради парите.
Чарити вдигна поглед към тавана, но нищо не каза.
— Даваш ли си сметка — обади се Елайъс тихо, — че така описаните от теб обстоятелства, могат да прозвучат на някои хора като мотив за убийство?
Лейтън се извърна — изглеждаше истински уплашен.
— Не съм убил Гуен. Имаше наистина моменти — Бог ми е свидетел, когато исках да го сторя, но не го направих.
— Успокой се — посъветва го Елайъс. — Не те обвинявам в нищо. Работата на инспектор Тубърн е да уточнява алибито на всеки. И на твое място, бих се постарал да си го осигуря.
— Алиби ли? — Лейтън видимо бе потресен. — Та аз дори не бях близо до къмпинга в нощта, когато убиха Гуен. Знаете ли къде бях? Отидох и се напих до козирката в кръчмата. Прибрах се пеша някъде около полунощ.
Елайъс сви рамене.
— Както ти казах — това ще го уточните с Тубърн.
Лейтън пристъпи напред, но спря.
— Дойдох тук, защото съм отчаян. Умолявам те да ме включиш, в каквато и сделка да си замислил с бъдещите си клиенти.
Елайъс бавно се изправи на крака.
— За последен път ти повтарям — няма никаква сделка, Пит. Не съм в състояние да ти помогна.
Лейтън поклати невярващо глава.
— Все трябва да е останало нещо. Дженифър ще ме напусне. Знам го. Неприятно ми е да го призная, но… Напоследък, изглежда, се среща с друг.
Чарити се разтревожи от потиснатия тон на Лейтън. Хвърли поглед към Елайъс.
— Пътешествениците ще вземат обратно поне част от парите си. Защо и Лейтън да не получи нещо от своите?
Елайъс поклати глава.
— Парите на Лейтън не са влезли нито в сметката на Пътешествениците, нито в сметката на Суинтън. Нали проверих. На петнадесети няма никакви постъпления. Всъщност в сметките има общо около двеста хиляди. Това е нищо за мащаба, който Лейтън току-що описа.
— На петнадесети Гуендолин нареди на посредническата компания да прехвърли парите, които платих за земята в личната й сметка, а не в служебната — обясни Лейтън. — Те вече са част от наследството й. Нямаме деца, но тя има двама братя и сестра. Всичко ще отиде при тях. След развода те ме ненавиждат неистово. Може спокойно да се обзаложите, че няма да ми върнат и цент.
Чарити прехапа устни.
— Загазил си здраво, Лейтън.
— Ще се наложи да започна отначало — прошепна той. — На моята възраст… Просто умът ми не го побира.
Извърна се и с тежки стъпки излезе от стаята.
— Не си забравяй обувките — подсети го Чарити.
— Какво? А, обувките ми…
Лейтън с усилие си обу мокасините. После отвори вратата и бавно пристъпи в спусналата се мъгла.
Настъпи тишина. Чарити изчака колата на Лейтън да поеме по алеята. Погледът й среща този на Елайъс над ниската маса.
— Какво мислиш?
— Явно Тубърн е прав. Заподозрени колкото искаш.
— Наистина ли допускаш Лейтън да е убил Гуендолин?
— Има солиден мотив. — Елайъс се надигна и взе празните чинии. — Но същото важи и за мнозина други включително и всички разочаровани Пътешественици, които вече си заминаха. Готова ли си за десерта?
— Зависи. Какво предлагаш? Ванилов сладолед с къри ли?
— Успокой се. — Елайъс постави чиниите в мивката и отвори фризера на стария хладилник. — Домашна лимонова торта.