— Хайде да кажем, че исках да съм подготвен.
— Вероятно си бил скаут.
— Не. — Погали набъбналия й клитор. — В едно можеш да си сигурна — никога не съм бил скаут.
— Елайъс!
Краката й се впиха в тялото му.
Усети как пръстите й потреперват. Не бе в състояние да се справи с дребната си задача.
— Дай на мен.
Бързо му подаде пакетчето. Той го отвори със зъби и постави презерватива с една ръка. Видя как се разширяват очите й, докато я спуска бавно върху ерекцията си.
Ноктите й се впиха в раменете му. Главата й се отметна назад. Тихите й простенвания звучаха изключително еротично. Елайъс се нуждаеше от всяка частица самоконтрол, за да се задържи на ръба. Усещането от прелестното й тяло бе неустоимо.
Спусна се на колене, все така с Чарити, обвита около талията му. Положи я да легне на дървения под и изцяло се потопи в нея. Прелъстителното й притискане породи чувството му, че ще експлодира.
— Да, да, Елайъс. Точно така. Толкова много те желая.
Някакво диво отчаяние го връхлетя без предупреждение и изцеди последните му капки контрол. Отново потъна в нея; после пак и пак, докато я усети още по-плътно вкопчена в него.
Оргазмът й я разтърси и предизвика неговия. Покри устата й със своята, за да вкуси приглушения й вик.
Усети разтърсващото освобождение едновременно като предаване и като победа. Невъзможно бе да се определи къде свършва едното и къде започва другото. В момента го интересуваше само пределната близост с Чарити.
След малко тя помръдна под него.
— Добре, думата не е сладък.
Елайъс вдигна глава. Взе лицето й между дланите си.
— Не е.
Усмивката й бе безкрайно тайнствена.
— А каква е, тогава?
Въпросът го потресе. Не знаеше отговора. Потърси убежище в светилището, което никога не го подвеждаше; в мястото, което му даваше сила, и отговори на всеки въпрос — Тал Кек Чара.
— Прозрачността на водата най-често го описва, като се каже какво няма там, вместо да се споменава какво има.
Постави пръст върху устните му.
— Забрави, че попитах.
Все още се усмихваше, но в очите й се мярна тъга, която го разтревожи. Елайъс се изправи, помогна на Чарити да се надигне и обвил ръка през талията й, я поведе към тъмната спалня. Спря при клетката на Отис, за да покрие птицата за през нощта. Отис вече беше вътре. Остана гърбом към Чарити и Елайъс и измърмори нещо недоволно.
— Очевидно го смутихме — промълви Чарити.
— Той всъщност е доста целомъдрена птица — отвърна Елайъс, докато наместваше покривалото. — Мисля, че е под влиянието на Хейдън.
Паниката дойде от някакъв сън; сън, в който не можеше да диша. Старата клаустрофобия я сграбчи в кошмарна хватка.
Чарити се разбуди необичайно бързо — всичките и сетива бяха изострени. Отвори уста да изпищи, но викът застина в гърлото й.
Дланта на Елайъс върху устата й бе първият признак, че не става въпрос за рутинен пристъп на паника. Нещо в действителност не бе наред.
Отвори очи и се взря в него. Изпита страх. Той се притискаше към нея и й пречеше да помръдне върху тънкия матрак. В тъмнината едва различаваше профила му. Гледаше към вратата на спалнята.
Чарити чу шум от приплъзване. Дърво върху дърво. Такъв шум вдига стар двоен прозорец при бавно отваряне. От вътрешността на покритата клетка Отис изсвири с тихо любопитство. За няколко секунди звукът от приплъзването спря.
После отново се чу.
Елайъс наведе глава и прошепна в ухото на Чарити.
— Стой тук.
Тя кимна бързо в знак, че е разбрала. Стана й странно — имаше истинска причина за обзелия я страх и това някак я успокои. Тялото й успяваше да се справя с действителни неща. Беше болезнено нащрек, пръстите й потреперваха, но не се намираше на ръба на истерията.
Елайъс отмести длан от устните й и се надигна безшумно от матрака. При прокрадването му край прозореца тя зърна нещо в ръката му — нещо, което бе вдигнал, докато е ставал. Приличаше на кожения конец, обикновено опасващ кръста му.
В съседната стая се чу тихо тупване. Някой се бе промъкнал в къщата през предния прозорец.
Чарити се взря в сянката на Елайъс. Бе залепил гръб към стената до открехнатата врата. Едва различаваше извивката на голото му рамо и бедрото.
Беше й студено; усещаше се напрегната, дланите я засърбяха, стомахът я присвиваше. Ала не бе на път да загуби ума и дума.
Тъничък лъч от малък джобен фенер мина край отвора на вратата. Отис отново се обади — тихо, странно просъскване.
Елайъс изчака лъчът светлина да се отмести и чак тогава се изниза през вратата.
В този миг Чарити едва не изпищя. Дори отвори уста. Всичко в нея копнееше да го призове обратно към безопасността на спалнята.