Тя преглътна безсмислените думи. В спалнята нямаше никаква безопасност.
— Какво, по дяволите… Лени, внимавай. Има някой.
— Прилича ми на шибана птица.
— Не е никаква птица.
Мъжки глас сепнато възкликна.
— Господи! Какво става? Хвани я. Хвани я, по дяволите.
Чарити чу трясък. Скочи от матрака и грабна ризата, която Елайъс бе метнал върху резбования сандък. Дрехата стигаше до средата на бедрата й.
— Лени? Лени? Къде си, по дяволите?
Лени не отговаряше.
Още едно тупване.
Чарити се сети за голямата стъклена купа върху ниската маса във всекидневната. Само това успяваше да си представи както някакво оръжие в момента.
Пое дълбоко въздух и се шмугна през вратата на спалнята. Изви рязко надясно, препъна се във възглавница и се стовари болезнено върху ниската масичка.
Чу шум от приплъзващи се стъпки по пода зад себе си. Точно когато пръстите й напипаха ръба на купата, мъжка ръка обви врата й.
— Не. Пусни ме.
Чарити се бореше с яката ръка.
Някой я изправи насила на крака и тя се озова притисната до потно мъжко тяло.
— Не мърдай, копеле такова — мъжът, наречен Лени изкрещя в тъмнината. — Хванах гаджето ти. Мръдни и й чупя врата. Кълна се.
Всичко сякаш застина. Чарити се бореше да си поеме въздух. Лени бе изключително едър мъж. Усети как у нея се надига паника.
— Добре — обади се Елайъс със странно спокоен глас.
Не мърдам.
— Запали лампата — заповяда Лени. Звучеше неуверено. — Направи го бавно.
Последва рязко изщракване. Лампите грейнаха. Чарити премигна от ярката светлина. Ръката на Лени я притисна още по-силно.
— Пусни я — каза застаналият до ключа на лампата Елайъс.
Върху пода бе проснат мъж и не помръдваше.
Чарити изпита налудничаво желание да се изсмее. Елайъс — единственият в стаята без никакви дрехи — някак си караше всички останали да изглеждат прекалено навлечени за случая. Безобидната кожена сиджимка, обикновено запасана около кръста му, сега висеше в ръката му.
— Няма да я пусна. — Лени отстъпи крачка, повличайки Чарити със себе си. — За какъв ме мислиш? За глупак ли?
— Няма да стигнеш далеч, ако се опиташ да я вземеш със себе си. Пусни я и бягай.
— Нужна ми е, за да съм сигурен, че няма да ме последваш. Разкарай се от вратата — изръмжа рязко Лени. — Размърдай се.
Елайъс направи две крачки встрани. Лени започна да влачи Чарити към вратата. Тя се отпусна в ръцете му, за да му тежи.
— Престани, кучко. — Лени стисна по-силно ръката около врата й. Погледна към Елайъс. — Отстъпи. Назад. По-далеч. Не желая да ти хрумват разни идеи.
Елайъс отстъпи още една крачка от вратата. Хвърли бърз поглед към Чарити, докато Лени я теглеше край него. Тя срещна погледа му — не знаеше дали да се успокои или напълно да се паникьоса от контролирания бяс, който съзря в очите му. Той отново насочи вниманието си към Лени, преди тя да успее да определи чувствата си.
Лени протегна ръка и започна да търси пипнешком дръжката.
Елайъс мръдна. Кожената лента в ръката му се изви с мълниеносна скорост във въздуха — Чарити така и не видя какво точно се случи.
Усети обаче силното потреперване на Лени, което премина през тялото му, когато сиджимката се омота около протегнатата му ръка. Той изпищя и пусна врата й, за да се освободи.
Чарити отскочи настрана. Елайъс мина край нея, за да стигне до Лени.
Всичко свърши за няколко смайващи секунди. Чарити се извърна навреме, за да види как Лени литна във въздуха и се стовари върху кухненски плот, преди да се свлече мълчаливо на земята. Повече не помръдна.
Чарити вдигна ръка към гърлото си, вперила очи в двете проснати на пода фигури. Бейзболна бухалка и нещо подобно на автомобилен крик лежаха на пода във всекидневната.
— Добре ли си? — попита Елайъс.
Гласът му продължаваше да звучи странно неутрално.
— Какво? — Извърна се, за да го погледне. — Да, да. Добре съм.
— Нарани ли те?
— Не, наистина нищо ми няма. О, Елайъс — възкликна тя и се хвърли в обятията му.
Ръцете му я обгърнаха силно, готови да я защитят. Паниката й се поуталожи.
След малко Чарити вдигна глава и се вторачи в кожената лента.
— Какво е това?
— И то се нарича Тал Кек Чара. Друг път ще ти разкажа — Елайъс нежно я пусна. Загледа се в ризата, която бе наметнала и закопчала. — Защо не звъннеш на Тубърн? А после е добре да се облечеш.
Крейзи Отис изсумтя. Чарити погледна към него — по време на боричкането покривалото се бе смъкнало малко. Той я наблюдаваше злобно.
— Мръсна птица. — Чарити се отърси от замайването си. — Тубърн. Правилно. — Посегна към телефонната слушалка, окачена в кухнята. — Между другото, не само аз трябва да сложа някакви дрехи, преди полицаите да пристигнат, Елайъс. Това, което наричаш Тал Кек Чара, не може да мине дори за бикини.