— Ще се облека след минутка.
Елайъс приклекна до единия от повалените мъже. Чарити се поколеба с ръка над слушалката.
— Къде си се научил да се биеш така?
— Хейдън и аз пътувахме доста из Тихия океан. Някои от местата, където правехме бизнес, далеч не могат да се нарекат тропически рай.
— Ясно.
Чарити преглътна и започна да натиска бутоните на телефонния номер, който щеше да докара Ханк Тубърн.
— Не обичам гости, които забравят да си свалят обувките, преди да влязат в дома ми — обяви Елайъс и започна да тършува из джобовете на жертвите си.
Крейзи Отис надникна през пръчките на клетката.
— Хе-хе-хе…
Половин час по-късно Чарити стоеше с Елайъс и Ханк Тубърн на предната алея: наблюдаваха как Джеф Колинс, единственият подчинен на Ханк, натикваше окованите с белезници натрапници на задната седалка в полицейската кола — една от двете в градчето.
— Дребни мошеници — отбеляза Ханк. — Човек не би ги нарекъл професионалисти.
— Напълно в стила на Суинтън — обади се Елайъс. — Дребни риби. Едва ли разполага с връзки, за да си осигури по-печени хора. А дори и да имаше, не би бил готов да плати за тях.
— Суинтън? — Чарити се извърна, за да го погледне. — Според теб Рик Суинтън стои зад тази история?
Той сви рамене.
— Най-вероятно.
Ханк му хвърли изпитателен поглед.
— И аз така предполагам. Освен ако имаш други врагове, но си забравил да ми разкажеш.
— Не и такива, които биха избрали подобни методи.
Чарити свъси вежди. Темата звучеше прекалено философски и това не й бе по вкуса.
— Какво искаш да кажеш?
Елайъс я дари с усмивка, но никак не му бе весело.
— Добре е да изучаваш отраженията на враговете си в неподвижни води. Превърнал съм го в навик, за да опознавам моите. Това е дребно отмъщение, нищо повече. Суинтън, именно защото е Суинтън, не би искал да поема риск, затова е наел някой да му свърши работата.
Ханк затвори бележника си и го напъха в джоба на ризата.
— Признавам, Суинтън е най-вероятният кандидат. Сигурно е искал да ти даде урок. Не бе особено очарован от ролята на господин Добричък, която го убеди да изиграе.
— Не — съгласи се Елайъс, — не беше щастлив.
Ханк кимна.
— Ще отида до къмпинга да си поговоря с него.
— Ще дойда с теб — предложи Елайъс.
— Как ли пък не — спря го Ханк суховато. — Остави ме да си върша работата, Уинтърс. Направи предостатъчно за една вечер. Не ми е убягнало от вниманието, че с появата ти тук имаме повече проблеми, отколкото през последните десет години.
Чарити се ядоса.
— Не можеш да виниш за това Елайъс. Самият ти призна каква услуга направи на всички, като принуди Рик Суинтън да върне парите. И едва ли Елайъс е виновен за опита на тези двама свирепи мъже да разбият главата му с бейзболна бухалка и крик, нахълтвайки в собствения му дом. Ако дори за момент си мислиш…
— Всичко е наред, Чарити. — Елайъс изглеждаше развеселен. — Несъмнено, Ханк сподели бегло впечатление.
— А на мен ми прозвуча по-скоро като неприятна инсинуация — сряза го тя.
Ханк се ухили за миг.
— Уинтърс е прав. Не го свързвах със събитията напоследък. Просто изразих едно наблюдение.
Чарити го изгледа свирепо.
— По-точно би било да направиш връзка между истинските неприятности в Уиспъринг Уотърс и появата на Пътешествениците.
Ханк кимна.
— Не споря. Гуен Пит и Суинтън имат да отговарят за доста неща, но сега единият е мъртъв. — Тръгна към колата си, но спря. — Май отново ще се наложи да се отбиеш в участъка, Уинтърс. За уреждане на формалностите. Какво ще кажеш за утре сутринта?
— Ще намина, преди да отворя магазина — обеща Елайъс.
Ханк постави ръка върху отворената врата на колата.
— Странно все пак как си успял да се справиш с двама типа в тъмнината. Мнозина не биха могли да го сторят.
Елайъс сви рамене.
— Тренирал съм малко.
— В армията ли?
— Не. При Хейдън Стоун.
Ханк размени дълъг мълчалив поглед с Елайъс преди отново да кимне.
— Да, това обяснява нещата. И старият Хейдън Стоун беше особняк.
На Чарити не й допадна замисленото изражение на Ханк.
— А сега за какво намекваш, инспекторе?
— За нищо. Просто споделям още едно наблюдение.
Ханк отмести ръката си и влезе в колата.
Джеф Колинс запали двигателя и подкара към града. Светлините на колата се губеха в мъглата. След завоя напълно изчезнаха.